Обожавам барбекю. И макар по-често играта с огъня да е любима на мъжете, в моя случай аз гледам да избутам всеки, който се върти около подпалването на дървата и да изживея цялото удоволствие - от първия пламък на огъня, до цвърченето на месо, риба, зеленчуци, та дори и плодове и разбира се опушения вкус на храната, приготвена на дървени въглища. Да, и ние имаме електрическа скара и грил тиган - ползваме ги, но не е същото, просто не е същото.

Пролет, лято, есен, зима - за барбекюто в сърцето ми място винаги има. Горещите летни дни не прекъсват ентусиазма ми за игра с огъня и цвърчаща храна, но на мъжете може да им го подсилите и с малко ледено студена бира. Никой не отказва и свежи безалкохолни напитки през лятото.

Вода

Това е първо и важно условие, ако ще боравим с барбекю. Щом имаме огън, винаги има вероятност той да "тръгне" в нежелана посока и тогава водата ще ви трябва, за да възпрепятствате някоя дяволия. И да, говоря от собствен опит, за щастие с малко щети.

Водата освен това може да ви помогне да контролирате температурата на огъня. Особено, ако имате по мазно месо, често въглищата и остатъците от дърво се възпламеняват от капещата по решетките мазнина - изгарят месото отвън, оставяйки го сурово отвътре. Точно тук да напръскате с вода ще ви спаси от не добре приготвена мръвка. Наскоро мой приятел ми показа готин трик - бутилка от минерална вода, проби на 3-4 места с нож капачката, напълни я с вода - воала, имаше си пръскащо устройство за запалващите се пържоли.

Ако нямате собствено местенце, където да си напрaвите барбекю, винаги може да потърсите къде около вас има изградени такива и да се възползвате. За Варна веднага ви подшушвам, че в Университетската ботаническа градина, или както я наричаме тук - Екопарка има изгрaдени множество барбекюта и беседки, които да използвате срещу наемна цена.


Дървените въглища

Аз лично предпочитам дървени въглища от цели парчета дърво, а не пресовани брикети. Освен това винаги гледам да имам истинско дърво, което да добавя към въглищата - те дават допълнителен аромат, в зависимост вида дърво, който добавяме. Честно казано по бензиностанциите най-често ще откриете точно пресовани брекети, и то не особено бюджетни, но в повечето хранителни вериги и магазини за дома и градината може да откриете чудесни дървени въглища, например - Бриколаж, Кауфланд, Метро, Хоумакс. Аз лично последно си купих от най-близкия до нас магазин T-маркет чудесни дървени въглища "Жарава" от естествена дървесина. Горят добре, лесно се разпалват, а дъбът и габърът придават още по приятен вкус на опушената храна. В Т маркет брошура гледам, че сега даже са намалени. Пак в него има и много хубави кюфтета от Троян, чудесни свински гърди и пиле с български произход. И като казах...


Месото
От всички възможни неща, които могат да се сложат на скара, аз, че и половинката, най-обичаме ребра, гърди и пилешки шишчета. Първите две - защото няма по-вкусно месо от това, което е по-близо до кокала, а шишчетата - защото стават бързичко и в комбинация със зеленчуците се доовкусяват перфектно.


Обожавам и риба на барбекю и най-вече чернокоп сервиран със скордаля. Този сос с основа бял хляб и мляко е характерен за Гърция, а също от там и по българското Черноморие.

Сос скордаля

1 филия бял хляб - само вътрешност, без коричка

1/2 ч.ч. олио

2 с.л. кисело мляко

1 шепа смлени орехи

сол, чесън, лимон

Хлябът накисваме във вода, изцеждаме и пасираме заедно с чесъна, орехите, млякото и олиото, последните две може да увеличите спрямо желаната гъстота.


По-фина риба, като пастървата обичам приготвена във фолио на барбекюто. Препоръчвам ви да не си купувате най-евтиното тънко фолио, изберете хубаво дебело, което да не се разкъсва при всяко докосване. Почистената пастърва намазнявам със зехтин, посолявам, добавям черен пипер, в корема й изцеждам малко лимонов сок, сол, добавям стрък естрагон, увивам добре и пека от двете страни за около 20 минути.


Задължително зеленчуци

Обожавам месото на барбекю, но още повече обожавам зеленчуците приготвени на него. Нарязвам ги на парчета в купа, добавям им зехтин, наситнен пресен розмарин, а ако нямам - сух риган, черен пипер, сол и тръгват към решетката, не ги прегарям, за да остане в тях свежестта, задължително ги слагам в тенджера с капак - за да се задушат и да си дръпнат от соковете.

Лук, пипер, моркови, сладки картофи, царевица, гъби, карфиол, броколи - пека в голямо количество. Защо ли? Защото после ги обожавам като добавка към свежа салата с рукола и синьо сирене, на печена филийка със сос от нар или пък пасирани на зеленчуков пастет.

Много често си изпичам пипер и патладжани на барбекюто и с тях приготвям неустоимо по вкус, прекрасно лятно кьополу, перфектно допълнение към месцето.


И да се върнем на едно от най-важните съставки в барбекюто - хората около него. Особено когато отпуската ни няма да включва пътуване е чудесна идея да се съберем с приятели. Този малък център на вселената ни събира по начин по който нищо друго не успява. Тичащи деца, жени с федербал, мъже с топка, спомени, нови разкази, глъч покрай огъня. Всеки присвиващ от удоволствието на небцето очи, захапал любимо парче храна, тъкмо извадено от барбекюто. Някои притичва с филия хляб, за да я сложи на скаричката, след него се включва друг.

Косите ни миришат на барбекю, а сърцата на любов.