Когато някъде около 2-3. клас една съседка- туркиня ни даде пакетче с домашна тархана, помня така си и поостана из шкафовете у дома. Малко след това съм опитвала супа тархана в съученичка и честно казано не успях да се впечатля. Не мисля, че защото не е била вкусна, а защото за едно дете домашната кухня е всичко, което може да възприемеш за ядливо, а у дома тя не се използваше, хехе. Всичко извън тази ти основа, на подобна възраст в общия случай изглежда - ами...странно.

Сега обаче откривам, че тази на практика инстантна супа - сигурно най-старата такава в кулинарната история, е просто гениална, особено в територии и ситуации, когато имаш нужда от калории и бързина.
Тарханата е сушен продукт, който прилича на слепени топченца брашно, приготвен основно от смляна пшеница, квас и кисело мляко, а от там насетне с вариращи добавки - лук, домати, пипер, мента, риган и т.н. Той е основа за чорби или яхнии, които искаш да приготвиш бързо.

Според повечето източници тя достига до нас благодарение на една от най-усъвършенстваната кухня в историята - Османската кухня, нещо като майката на кухните на много народи - затова и националните рецепти на балканските народи имат такава идентичност, а и не само - с оглед някогашните владения на Османската империя.

Според историческите сведения, думата "тар" се среща в първия изчерпателен речник на тюркските езици от 1072-1074 година, съставен от тюркския учен Махмуд ибн Хюсейн ибн Мохамед ал-Кашгари, като "кисело мляко, което се консервира през лятото за зимните месеци", а както вече стана ясно, киселото мляко е втората задължителна съставка в тарханата. Няколко века по-късно вече тарханата има отчетливо присъствие в архивите на Топкапъ сарай, който оставя забележително кулинарно присъствие и начало на много национални кухни.

На практика към тази супа може да добавяте очевидно и други зеленчуци, но според мен е важно да се спази нейната икономичност и продукти, които спазват основната й идея - бързината. Тархана може да намерите в турските магазини и у нас, освен ако не сте истински табиетлии и не сте си я приготвили и сами - което не е особено трудно, стига да имаш хубаво проветриво място през лятото. И мерак.

Тархана чорба

За 4 порции
100 гр. тархана
2 скилидки чесън
40 гр. масло - около 3 с.л. разтопено + 1 с.л. слънчогледово олио
1 с.л. наситнена суха червена пиперка
1 с.л. доматено пюре - визирам това, което е като гъста паста.
Около 1,2 литра вода - тук вече варира каква гъстота искате.
1 ч.л. суха мента - честно казано тук малко се колебая дали да не използвате джоджен - аз лично гледам една "черна мента" на терасата, която суша, а тя няма нищо общо като вкус от коя да е купена мента за чай у нас (нали основно така си я използваме). Ако попаднете в турски магазин ще е най-сигурно, но ако не - заместете с купешки джоджен (гьозум, както е познат в някои други ширини у нас). Те са си от едно ботаническо семейство - просто подвидовете са различни и...там се крие леко разликата - но темата е дълга.

Тарханата заливаме с 2 чаши хладка вода и разбъркваме добре.
В тенджера на слаб огън добавяме маслото и олиото, слабият огън е важен - не искаме бързо почерняване на мазнината.
В мазнината добавям доматеното пюре и го пържа за кратко, добавям ментата, червените наситнени пиперки, чесънът, разбърквам още няколко пъти, добавяме накиснатата трахана и добавям, разбърквайки, останалата стоплена в кана вода. Овкусявам със сол. Варя около 15 минути, наглеждайки и разбърквайки супата.
От мен добавка и турски пушен червен пипер на люспи - лют - урфа бибер или така познат и като Исот. Смятам, че е перфектният за тази чорба.

#КоткаВкухнята #османскакухня #турскакухня #ТарханаЧорба

Ако искате да ми споделите дали ви хареса - елате в Котка в кухнята