В нашия дом
Тиквичките могат да се приготвят по много начини: печени, варени, задушени, пържени. В някои държави като Гърция и Италия в кулинарните шедьоври се включва и цвят от тиквичка. В Средиземноморската кухня, тиквичката често се среща в националните ястия на страните, а както знаем тази кухня днес се смята за най-здравословна.

Класиката за тиквичките е комбинацията копър и чесън, но са интересни с други по-ароматни подправки - розмарин, босилек и по-умерено, но все пак - пресен джоджен.

У дома често си правим салата от сурова тиквичка, нарязаната на много тънко и маринована за няколко часа в оцет. Топла салата с тиквички и патладжан, френски рататуй, тиквички пълнени със сирене и яйце или пък с кайма, турските кюфтенца от тиквички или просто печени на грил тиган.

Понякога правя вариант, в които нареждам тиквичките на колелца в тава, поръсвам леко със зехтин и пека. От скоро се сдобих с плоча и определено поне за моят вкус смятам, че от диетичните варианти за приготвяне - този на плоча е фаворит, защото тиквичката не прегаря и от тук няма леко нагарчащ вкус. Все пак не е същото като пържените тиквички – хрупкави от брашното и обгърнати от млечен сос с пресен копър и чесън.

Признавам, най-трудно ми е с пържените тиквички. Обичам ги. В детството ми ги отглеждахме. Практически те порастват за броени дни и идваше момента, в който се чудим какво да ги правим. Колко пържени тиквички съм изяла ...но и изпържила!

Тази изключително характерна за България рецепта за тиквички днес приготвям рядко, но изяждам с истинско удоволствие. Ще ви споделя една хитрост , която минимализира труд и чистене, защото за мен най-досадната част в пърженето на тиквички е овалването в брашно. Затова просто ги нарязвам, слагам в торбичка заедно с брашното и друсам докато полепне добре. Спестява време, ползваш по-малко брашно, то полепва перфектно, а после не прегаря бързо олиото, в което се пържат. След тази операция кухнята не изглежда като с гръмнал пакет брашно в нея.