Често споделям с приятелки и колежки, какво съм сготвила предната вечер, как се е получило и каква е била реакцията на домашния дегустатор (или иначе казано половинката). Една позната обаче игнорира тези разговори с истинска досада. Тя смята, че не е завършила две висши образования, за да хаби драгоценните си сили в кухнята като най-обикновена домакиня. Затова предпочита полуфабикатите – бързи, лесни и удобни.

Сигурно се досещате, че същата тази моя позната не прави никакви компросмиси с качеството на дрехите и козметиката си, но слабо се интересува от това, какво слага в чинията си. Но не е ли именно храната основната и най-важната грижа за тялото. И защо ако си купуваме скъпи кремове, красиво бельо, ходим на фитнес и СПА процедури, в същото време ядем замразени равиоли, разтворими бульони, картофено пюре на прах и прочие подобни на храна боклуци. Макар и банална, поговорката; „Човек е това, което яде” е напълно вярна.

Давам този пример, не защото е изключение, а правило. Отдавна ми е направило впечетление, че в супермаркета, от който пазарувам, щандовете за пресни продукти пустеят, а пред витрините за полуфабрикати и готови храни се вият дълги опашки от добре облечени жени. Те „грижливо” купуват за децата си пица на парче или отдавна отдавна изстинала мусака със съмнително съдържание.

Казвам си, че сигурно са твърде заети. Но и аз работя, прибирам се у дома по късна доба, но винаги намирам време, да сготвя нещо вкусно и пълноценно за своето семейство. Истинската причина е съвсем друга – готвенето у дома се смята за проста работа, и еманципираните жени решават, че са твърде преуспели, за да я вършат.

И действително – да сготви какво да е, може всеки. Но от прегорелите яйца на очи и до кулинарните шедьоври разликата е неизмерима. Първите имат за цел само да запълнят по най-бързия начин зейналата пропаст в стомаха ни, а вторите по някакъв магически начин сплотяват цялото семейство. Достатъчно е да си припомним книгата (или филма) „Като гореща вода за шоколад” на Лаура Ескивел, където героинята Тита влага цялото си сърце и душа в приготвените ястия, а всеки, които хапне от тях бива завладян от нейните емоции. Затова, когато готвим с любов за своите близки, целия ни дом се изпълва с топлина и уют.

Но освен желание, истинкото кулинарно изкуство изисква още талант, интуиция, вещи познания, опит. Затова, да се нарече „проста работа” е лекомислено и невежо. Дори най-престижните професии, рядко изискват толкова много способности от нас. Затова аз с гордост казвам, че готвя у дома и затова смятам тази дейност за толкова важна, колкото работата.