Обширен преглед на научните данни показва, че периодичното гладуване не превъзхожда традиционните диети по отношение на отслабването и има едва минимално предимство спрямо липсата на какъвто и да е хранителен режим.

Учените са обобщили резултатите от 22 международни изследвания и са установили, че хора с наднормено тегло или затлъстяване свалят приблизително същите килограми, когато спазват стандартни хранителни препоръки, както и при режими на периодично гладуване – например диетата 5:2, популяризирана от Майкъл Мосли.

Според анализа, цитиран от Гардиънс, ефектът от гладуването почти не се различава от този при отсъствие на диета – средно се губят около 3% от телесното тегло, което е под прага от 5%, считан от лекарите за клинично значим. Освен това всички разгледани изследвания са краткосрочни и проследяват резултатите най-много до 12 месеца.

„Периодичното гладуване не е чудодейно средство, но може да бъде една от опциите за контрол на теглото“, коментира д-р Луис Гаренани, водещ автор на прегледа. По думите му резултатите са сходни с тези при класическите диетични подходи – не са по-добри, но и не са по-лоши.

Периодичното гладуване, при което храненето се ограничава в определени часове или дни, набира популярност с твърденията, че подпомага отслабването, подобрява физическото и когнитивното здраве и дори забавя стареенето.

В анализа на Cochrane са използвани методи, считани за златен стандарт, за да се обобщят данни от рандомизирани клинични проучвания с участието на близо 2000 възрастни от Европа, Северна Америка, Китай, Австралия и Южна Америка. Изследвани са различни варианти на гладуване – през ден, режим 5:2 и хранене в ограничен времеви прозорец.

Освен скромния ефект върху теглото, не са открити убедителни доказателства, че този тип режими подобряват качеството на живот повече от други диети.

Според д-р Жила Семнани-Азад от Националния университет на Сингапур възможните ползи може да зависят от времето на хранене, тъй като циркадните ритми са тясно свързани с метаболизма. Данни от експерименти с животни сочат, че гладуването може да промени начина, по който организмът използва мазнините, да подобри инсулиновата чувствителност и да намали възпалението и оксидативния стрес. Възможно е също да стимулира процеса автофагия – естествения механизъм на клетъчно „рециклиране“. Липсата на единно определение за периодично гладуване обаче затруднява точната оценка на ефектите му.

Майк Пицнер от Берлинския институт по здравеопазване към Charité отбелязва, че малкият ефект върху теглото вероятно се дължи и на факта, че хората често са по-малко физически активни по време на гладуване. Неговите изследвания показват, че кратки периоди без храна – дори до два дни – имат ограничено влияние върху организма, а по-осезаеми промени се появяват едва при по-продължително гладуване.

По думите му, ако даден режим кара хората да се чувстват по-добре, няма причина да бъде спиран, но към момента няма убедителни доказателства за значителни ползи извън умереното намаляване на теглото. Организмът ни е еволюирал да понася недостига на храна, но това не означава непременно, че функционира по-добре при такива условия.