Дивият ориз, за разлика от своите роднини, произхожда не от Азия, а от Северна Америка и по-точно районът на Големите езера. В сравнение с културният ориз той е по-богат на белтъчини, витамини и влакнини. Местните индианци традиционно са го събирали и използвали за храна, но в последните години търсенето му нараства в цял свят. В сравнение с култивираните сортове дивият ориз съдържа повече белтъчини, витамини, минералите фосфор и калий. Има черно-кафяв цвят и орехов вкус. Обикновено се смесва с бял ориз в съотношение 1:3.

Червен ориз произхожда от Тайланд, а цветът му се дължи на триците, тъй като при обработката му се отделя само външната люспа. Това гарантира запазването на всички хранителни вещества. Основната му разлика с неполирания кафяв ориз е по-тежкия и сладък вкус.

Но дори един и същи ориз, обработен по различен начин може да има различен вкус, цвят и съдържание на хранителни вещества:

Кафевият ориз е с изцяло запазено зърно, като е отлющена само неговата обвивка. Той е най-богат на витамини, минерали, растителни влакнини и мазнини, които се съдържат в зародиша. Затова е предпочитан от привържениците на здравословното хранене. Относително високата му цена в сравнение с белия ориз се дължи на по-краткия му срок на годност. Вари се средно около 25 мин.

При белият полиран ориз люспите, триците и зародишът са отстранени. Това удължава срока му на годност, прави вкуса по-фин, а цветът белоснежен, но го лишава от по-голямата част от витамините и минералите. За пълното му сваряване са необходими 10-15 мин.

Бланшираният ориз е компромис между здравословните ползи на неполираният ориз и по-лекият вкус на белия. Той се получава като необработените зърна на ориза се попарват за кратко. По този начин 80% от витамините и минералите от люспата и триците преминават във вътрешността на зърното и се запазват след полирането му. В сурово състояние бланшираният ориз има жълтеникав цвят, които обаче при сваряване преминава в снежнобял. Тази обработка увеличава времето за готвенето му до 20 мин., но има и друго преимущество – бланшираните зърна никога не се слепват и запазват добрия си вкус дори и след притопляне.

В нашата страна само до преди 100 г. оризът е бил истински лукс и затова нашите баби са го замествали изцяло или отчасти с булгур.