Пет истини за майчинския инстинкт

1. Майчинският инстинкт не е достатъчен за правилното отглеждане и възпитаване на детето.
Дори и на животните са необходими познания за това как да осигурят храна за малкото, опит в улова, силно развити инстинкти за самосъхранение, за да опазят и себе си и него от заобикалящите го опасности и т.н. Има представители на животинския вид, които компенсират липсата на майчински инстинкт с плодовитост. За да не се превръща в машина за бебета, пред човека стоят много предизвикателства за преодоляване и познания, които трябва да усвои, за да отгледа своето потомство.

2. Заради майчинския инстинкт жената цял живот се притеснява за детето си и пробужда в съзнанието си невероятни батални сцени.
Народът казва „Малко дете-малки проблеми, голямо дете-големи проблеми”. Всъщност дали са малки, или големи, това няма никакво значение. Проблемите винаги рефлектират в безсънни нощи, притесненията и уплаха. Всъщност страховете на майката за това какво може да сполети рожбата й са несравними по сила и образност. Често дори се стига до крайности. Провокирана от 10-минутното закъснение на детето си, майката си представя ужасяващи автомобилни катастрофи, болести, побоища дори и смърт. Желанието да закриля и да бди над детето си следва майката през целия й живот. Именно неговата сила поражда силата и на страховете. Тези прояви, разбира се, са обвързани и с характера на родителите. Проявата на умереност и здрав разум всъщност биха били полезни и за двете страни.

3. Майчинският инстинкт може да провокира феноменални прояви.
Историята познава доста изумителни случки, при които майката проявява нечувани сили без никакво логично обяснение – да повдигне автомобил, тежащ стотици килограми, когато детето ненадейно се е озовало под него, да пробяга дълго разстояние за изумително кратко време, да събуди уменията си да плува, ако животът на детето е в опасност. Поставянето на нуждите на детето над всичко понякога провокира способности у майката, които самата тя не подозира, че притежава. Те не се обясняват със законите на физиката, а по-скоро остават в онази част на живота, в която здравият разум остава на втори план, за сметка на силните чувства.

4. Майчинският инстинкт е обусловен и хормонално.
Ако си представяте обаче, че просто може да изпиете една опаковка синтетични хормони и от незаинтересована майка да се превърнете в модел за подражание – лъжете се. Връзката между майчинския инстинкт и хормоните е по-скоро като заобиколен селски път, отколкото като директна магистрала. Но много често селският път е по-сигурен начин за стигане от точка А до точка Б. Майчинският инстинкт се обуславя от хормона пролактин, заради което той често е наричан хормон на майчинството. Неговото действие е свързано с лактацията на гърдите на майката. Пролактинът е отговорен и за известното безпокойство, което при кърменето активира бдителността на майката и й помага да постави на първо място нуждите на бебето. Самият акт на кърменето изгражда специална близост между майката и детето. В този смисъл засилената лактацията, която гарантира обилна кърма, предполага повече такива моменти и респективно по-близка и здрава връзка майка-дете. Окситоцинът е другият хормон, свързан с майчинския инстинкт у жената. Наричан е и хормонът на любовта. Синтезът на окситоцин се увеличава, когато има физически контакт между майката и бебето – гледане очи в очи, докосването кожа до кожа. Отделянето на окситоцин спомага за спокойствието на майката и инстинктът й да се храни добре. А нейното здраве и тонус гарантират това и на детето.

5. Майчинският инстинкт не изключва яда
Майката много обича детето си, грижи се за него, но често 24-часовите бдения около креватчето му й идват в повече. В такъв случай тя насочва яда си именно към източника на нуждата от грижи – бебето. А когато и умората каже тежката си дума, раздразнението вече е налице. Въпреки изчетената предварително литература никоя майка не е подготвена за яда и безсилието, които понякога изпитва. Заради тях тя се чувства виновна, а преплитането на силна майчина любов с дразнения в различна степен, съвсем усложнява ситуацията. Първоначалното раздразнение и ядът са съвсем нормални явления, но тяхното съществуване не е противотежест на майчинския инстинкт. Напротив – чувствата могат да съществуват успоредно. Разликата е в това, че с установяването на определен режим, ядът изчезва, но не и майчинският инстинкт. С годините той може само да се усилва.