Повечето хора, които се интересуват от здравословно хранене вече имат едно на ум за страничните (д)ефекти на аспартама – най-широко използваният заместител на захарта. На дневен ред обаче остава въпросът какви са алтернативите му, ако по някакви причини не можем или не искаме да употребяваме прости захари, включително и най-здравословните като мед, кленов сироп и меласа.

Най-общо подсладителите, които можем да срещнем в хранителните продукти или под формата на добавка се делят на два вида – естествени и синтетични. Вече споменатия Аспартам спада към синтетичните, заедно с Ацелуфам К, Захарина и Цикламата. Какво е общото между тях освен химичния произход? Всички те са стотици пъти по-сладки от захарта и не се усвояват от организма, което означава, че калорийната им стойност е равна или близка до нула. Звучи чудесно, но именно в това е скритата опасност от тях. Съществуват сериозни съмнения, че тези вещества се натрупват в органите ни и могат да предизвикат рак.

Например Цикламатът (Е952) в стомашно-чревният тракт се разгражда до циклахексаламин – вещество с доказан канцерогенен ефект за опитните животни, а вероятно и за нас хората. Заради това още през 1970 г. този подсладител е забранен в САЩ, а по-късно и в много страни на ЕС. У нас обаче се употребява масово в хранителни продукти, безалкохолни напитки и подслаждащи таблетки. Най-опасен е за бъбречно болни, бременни и кърмачки.

Подобни данни има и за Захарина (Е954), които се извлича от канцерогенното вещество толуен. За него Американската агенция по безопасност на храните решава само да изписва предупреждение на опаковката му, подобно на никотиновите изделия, че „Сериозно вреди на вашето здраве”. Съмненията са, че предизвиква рак на пикочния мехур, тъй като се изхвърля с урината.

Ацелуфам К - вторият по популярност изкуствен подсладител в безалкохолните напитки след Аспартама, също е подозиран в канцерогенност, но досега без сериозни доказателства. Едно обаче е сигурно – в организма този подсладител се разпада до метилов етер, които пречи на работата на сърцето и аспарогенова киселина, която превъзбужда нервната система.

А сега да поговорим за вкуса. Изкуствените подсладители наподобяват вкуса на захарта...но не съвсем. Захаринът и Ацелуфам К имат метално-нагарчащ вкус, а цикмалата – приятно сладък в първия момент, който след секунди се заменя с неприятен остатъчен дъх. Затова в повечето хранителни продукти подсладителите се комбинират, за да се компенсират взаимно вкусовите им недостатъци.