Във времената на "junk food" асоциираме думата сандвич с нещо вредно. Далеч съм от мисълта, че сандвичът е най-здравословната храна, но домашният такъв (според мен) не е нужно да бъде толкова демонизиран.

В него можете да сложите каквото поискате - пилешко, шунка, яйце, краставица, зелена салатка, печена тиквичка, кашкавал, доматче, морков, маслинки. Дори белият хляб, може да бъде заменен с пълнозърнест.

За мен сандвичът е далеч по-здравословен от баничка, кроасан с шоколад, 2 вафли, поничка с крем. Най-малкото, защото си наясно какви продукти си сложил в него.

Така или иначе, в моето детство, топъл сандвич бе (почти) задължителната закуска. Разбира се, той няма нищо общо с огромните сандвичи, с които асоциираме тази дума.

Филийка с масълце, някакво месце, кашкавал или сиренце. Върху него татко ми нареждаше доматче и краставичка или пък любимия ми печен пипер. Изяждах го с истинско удоволствие.

Не така стояха нещата с моята братовчедка - с нея храненето беше като бягане с препятствия - изискваше се физическа издръжливост, концентрация, гъвкавост и скорост, но на мисълта. От правилният подход зависеше това мило дете ще яде или не. Тогава в сила влизаха моите трикове - подреждане на храната на кубчета и лентички, направата на самолети, специални мини сандвичи, украси като пеперудки или пък такива с устичка и косичка и какво ли още не. Така "финалът" винаги беше увенчан с успех.

За родителите, които имат злояди деца или пък решили да правят детско парти, са тези интересни и забавни предложения. Можете да ги разгледате в албума по-долу.


използвани са снимки от funkylunch.com