Човешкото зрение се е формирало в хода на дълга еволюция, но се оказва, че не е добре приспособено за техническата революция през последните десетилетия и най-вече към работата с компютър. Доказателство за това е, че все повече хора се оплакват от т. н. компютърно-зрителен синдром, които често е съчетан и със синдрoма на „сухото око”.

По какво се отличава изображението от екрана от естествената гледка? Най-вече по това, че самото то е източник на светлина, а не само отражение. Опитайте се, продължително да се взирате в лампата и ще разберете каква е разликата. Когато местим погледа си от екрана към клавиатурата (евентуално и книжния текст) очите ни трябва постоянно да се пренастройват и много по-бързо се изморяват. Допълнително напрежение носят отблясъците по екрана от лампата или дневната светлина, голямата яркост, близкото разстояние до монитора или с други думи казано - незнанието или невъзможността правилно да организираме работното си пространство.

Ако това се случва само за час-два дневно, не би оказало някакъв ефект върху зрението ни. Голяма част от нас обаче прекарват целия си работен ден пред компютъра, а също така и немалко от свободното си време.

Оплакванията, които могат да се появят при продължителното взиране в екрана са два типа:

Оптически – в тази група се включват намалена острота на зрението, нарушена акомодация (способността на окото да бързо да префокусира от близки към далечни предмети и обратното), раздвоение на образите, бърза умора при четене.

Физически - това са болката и паренето в очите, усещането, че имаме песъчинки под клепачите, зачервяването, неприятното усещане при преместване на погледа.

Колкото и да се успокояваме, че тези неразположения са само временни, изследванията неумолимо показват, че хората, които прекарват голяма част от деня си пред монитора, много по-често развиват късогледство и други трайни нарушения на зрението в сравнение със своите връстниците си. И въпреки това, да избягваме компютъра в съвременния начин на живот, е направо невъзможно.

Затова вместо да гледаме на него като на „неизбежно зло”, да го превърнем наистина в полезен помощник:

Всяка година да посещаваме лекар-офтамолог, за да „уловим” на време всяко ново нарушение на зрението

Да използваме изкуствени сълзи, които овлажняват окото и предотвратяват усещането за песъчинки под клепача.

Да ограничим (доколкото го позволява професията ни) работата си на компютъра до 4 часа на ден.

Да не забравяме задължителните почивки на всеки 40-45 мин. работа.

Да използваме специални защитни очила – в случай, че работим с по-стар монитор.