Историята разказва, че преди повече от 120 година в чест на кралица Маргарита Савойска, известен италиански майстор създал пица с продукти, които едновременно характеризирали националната кухня и пресъздавали цветовете на националния трибагреник. Сигурно се досещате, че става дума за популярната и до днес пица „Маргарита”, приготвена от домати (червено), босилек (зелено) и моцарела (бяло). Именно за последната ще поговорим.

Моцарелата е свежо сирене, което произхожда от региона Кампания. Главната му особеност е, че зрее изключително кратко, заради което има малка трайност. Всъщност според изтънчените кулинари най-вкусна е еднодневната моцарела (giornata), но на нея можете да се насладите единствено в Италия, тъй като може да се консумира само направо от мандрата. За да достигне до нас свежото сирене се опакова и съхранявана в суроватката си, което му осигурява малко по-голяма трайност, но не повече от 25 дни.

Производството на моцарелата започва като всяко едно сирене – невареното прясно мляко се подсирва и след това се подгрява до 80-90°С. Бърка се, докато се получи еластична маса, която майсторът меси, за да се получи познатата ни структура на конци. След това преденото тесто се нарязва на парчета, от които обикновено се оформят по-малки или по-големи топки. Крайният резултат е, че 10-14 кг. мляко се получава килограм прясна моцарела.

В класическият си вид моцарелата се произвежда от мляко на черна биволица. Днес можете да я опитате под запазената марка Mozzarella di bufala campana. Черни биволици обаче се отглеждат твърде малко, а търсенето на прясното сирене постоянно расте. Затова започва да се произвежда моцарела и от краве мляко, което обаче е с много по-ниска масленост и слаб аромат. Този недостатък отчасти се компенсира с използването на повече суровина – 14 вместо 10 литра мляко за килограм моцарела. Затова пък крайният продукт има значително по-ниска цена, което дава възможност на всички нас да опитаме от това италианско лакомство.

А сега да поговорим за вкуса. Той е нежно-сметанов, лек и идеално се съчетава с пресни зеленчуци, тъй като не доминира над аромата им, а само го подчертава. След консумацията на моцареля няма да започне да ви измъчва чудовищна жажда (както ако хапнете същото количество зряло сирене), тъй като има много ниско, почти незабележимо съдържание на сол. Всички тези качества правят от моцарелата перфектно допълнение към свежите летни салати. Класика в жанра е Капрезето, приготвена от пресни домати, босилек, малко зехтин и нарязано на филийки прясно сирене.


Не бива да си мислим обаче, че моцарелата не е подходяща за термична обработка. Прясното сирене е популярна съставка на традиционната италианска пица (доказателство за което е вече споменатата „Маргарита”). За тази цел обаче се използва т.н. суха моцарела – тя се продава без саламура (и съответно има по-ниска влажност) под формата на малки саламчета, има леко жълтеникъв цвят и по-голяма еластичност. Идеална е и за паниране, като в този случай донякъде напомня родният кашкавал пане, но притежава много по-благороден вкус.