Съвременното общество страда от множество заболявания, за чието съществуване никой преди време дори не е и предполагал. Липсата на основания за съществуването на различните типове зависимости, мании и фобии е свързана с по-бавните обороти на ежедневието в миналото, близостта му до естествените природни процеси, както и липсата на технологични иновации. Всяка еволюционна крачка освен позитиви безспорно носи и своите негативи. Бързият контакт с някого ни кара да търсим още по-бърза реализация на взетото решение. Скоростта обаче е преимущество и на конкуренцията, затова се опитваме да засилим и качеството, и количеството.

Стремежът към съвършенството на всяка цена, постигнато за минимално кратко време, задържано максимално дълго, себераздаването, съобразителността, предвидливостта са компоненти, които натоварват психологическата ни верига и тя понякога изгаря. Синдромът бърнаут е дълготрайна последица от тежестта на всички гореизброени натоварвания. Характеризира се с отдалечаване от професионалните задължения, ниска мотивация, незаинтересованост, раздразнителност и прехвърляне на отговорност. В по-тежки случаи се стига и до крайни ситуации, в които реакциите са екстремни и непредвидими, както и последствията от тях.

Ентусиазмът, с който се хвърляме в определена задача, и огромното желание да постигнем най-добри резултати действат на психиката ни като попивателна. Изсмукваме всичко, което можем да дадем от себе си за определен проект, раздаваме се бурно и без ограничения, но силите ни не стигат до края. Етап от прегарянето е себеподценяването. Нещата не се случват така, както си ги представяме, не вървят с желаните темпове, а и резултатите се бавят. Всичко това повлиява на самочувствието ни и ни кара сериозно да се съмняваме в качествата си. Това, което за човек е било важно преди, започва да губи значението си. Първоначалната енергия преминава в умора, отдадеността – в незаинтересованост, желанието – в съмнение.

“Именно промяната в ценностите и качествата, когато психиката е поставена под постоянно и крайно напрежение, са ядрото на синдрома на прегаряне.”

На втори план е физическата умора – главоболие, отпадналост, разконцентриране. Синдромът бърнаут се различава от хроничната умора и перманентните депресии по продължителността си и сферата, която касае. Ако депресиите са свързани предимно с личния ни живот, то горещият синдром касае само професионалния. От него страдат най-вече хората от администрацията, изпълняващи множество механични задачи, контактуващите с много и различни персонажи ежедневно, тези с професии, изискващи изключително умствено натоварване – хирурзи, пилоти и др.

Страдащите от синдрома бърнаут често опитват да се изолират емоционално и физически от останалите. Апатията оцветява мирогледа им в сиви багри и лишава от смисъл работеното досега. Ако не се реагира срещу това прегаряне, то може да премине и на други нива, да засегне не само професионалния, но и личния и обществения живот.

Електротехник или психиатър?

Всъщност нито едно от двете. Блистерите с хапчета също не са решение. Един от вариантите е подреждане на приоритетите и определяне на физически лимити. Важно е да приемете, че няма идеални неща. Винаги ще изниква нещо в последния момент, винаги ще има мнения, които се разминават с вашето и т.н. Анализирайте и отношението си към работата. Дали не ви е увлякло ежедневието и годините, прекарани зад бюрото? Наистина ли всичко трябва да се свърши толкова бързо, толкова прецизно и само и единствено от вас? Желанието ни да контролираме всичко понякога става толкова силно и доминиращо, че отнемаме финкциите на останалите около нас и натоварваме себе си. А всъщниост нещата могат да бъдат свършени качествено и в срок и от друг човек. Трябва само да му се доверим и да следим резултатите.

Поддържайте добри отношения с колегите си, за да можете да разчитате на тях, когато е нужно. Следете стриктно работното си време. То има начало, но има и край. Фокусирането върху професионалните ангажименти често е желание за бягство от личните проблеми. Но затворени в кабинета или просто скрити зад служебния компютър само привидно се отдалечавате от същността на нещата. Спорт и музика – две решения на един проблем. Комбинацията от двете прави резултатите още по-осезаеми.