Миналата година, брат ми за първи път решиха, че ще правят лютеница (тази пак са направили). Даже успях да я опитам - чудесна е! Съвсем друго е, като я докоснат огнени езици от дърва. Ето и тяхната рецепта:


Пиперът и патладжанът се изпичат на тенекията и се обелват. Измитите домати се режат на две и се смилат с машинка (която да маха люспите) заедно с предварително сварените моркови, солта и захарта. Слагат се в дълбока, голяма тава върху тенекията за печене. Скоро доматите завират и лека полека започват да се сгъстяват. Започне ли този процес трябва да се бърка постоянно. Тук брат ми прави вметка, че е добре да си с дълги панталони.

Лъжицата за бъркане на лютеница е специална - такава я помня и в моето детство. В долната си част прилича повече на шпатула, дръжката е дълга около метър и половина. Измисли ли са го хората - формата позволява да минаваш с нея плътно по тавата, внимавайки да не загори сместа. Дългата й дръжка спомага за това да бъркаш от разстояние. Няма нищо по-гадно от това да те опръска горещо доматено пюре.

Когато доматите се сгъстят, се добавят смлените с машинка пипер и патладжан, бъркането трябва да бъде още по-интензивно. Този процес приключва, когато бъркайки с лъжицата, зад нея лютеницата не я обгръща – иначе казано оставя празна резка – знак за сгъстена лютеница. Добавя се олиото, то ще изпържи зеленчука за да придобие познатия вкус – бъркането неспира. Трябва да си прецизен и бърз, всяко забавяне, води до шупване на сместа и опръскване. И ако да те опръска горещо доматено пюре е гадно, то да те опръска горещо доматено пюре с олио си е вече опасно! Когато лютеничката се е сгъстила достатъчно се отстранява от тенекията за да изстине леко.

В добре подсушени буркани се слага лютеницата и затваря с капачки. В голяма тенджера или казан, нареждаме бурканчетата и заливаме с вода за да ги стерилизираме. След като заври, засичаме около 5-10 минути и ги махаме от огъня. Следва да се изхвърли водата и да се извадят и обърнат с капачките надолу.