Не е необходимо да прибягваме до статистиката, за да се убедим, че през последните десетилетия „младите” все по-късно се решават на брак, а жените до все по-зряла възраст отлагат раждането на първото си дете. В тази сфера значението на думата „късно” се променя от година на година. Каква е причината за това? Някои изтъкват като аргумент по-голямата продължителност на живота и постиженията на медицината, но реално, ние хората оставаме все така притиснати от неумолимия ход на времето. Истинската причина е съвсем друга – днес живеем в океан от възможности и да се ограничим с един-единствен вариант е трудно, а за някои от нас дори невъзможно.

От една страна, няма нищо по-хубаво от това, че през нас се открива безкраен спектър от потенциални възможности. Това на теория това трябва да ни позволи ,да се реализираме в най-пълна степен. От друга страна обаче, преди всичко трябва да пробваме от всичко това, което ни се предлага и едва след това да вземем съдбовното решение. А за това, както се оказва на практика, са необходими дълги години.

Ето и един конкретен пример. Млада жена се регистрира в сайт за запознанства, където има стотици хиляди потребители от противоположния пол. Всеки един от тях може да бъде подходящия за нея партньор и въодушевена тя започва да завързва контакти – с един, втори, трети, четвъртият е много симпатичен, но младата дама продължава нататък, защото останалите „кандидатури” изглеждат още по-обещаващи. С петият завързва кратка връзка, но скоро отново се връща на фронта, за да лекува разбитото си сърце и така докато в един момент вече е напълно пренаситена от този начин на комуникация.

Възможностите стават все повече и повече и съответно времето за тяхната „дегустация” се удължава. Колкото и парадоксално да звучи, проблемът е в това, че пред нас се отварят твърде много врати и ние във всеки момент можем да преминем от едната в другата. А след това независимо от резултата, започваме да съжаляваме за всички онези варианти, от които не сме успели да се възползваме. Затова днес синдромът на пропуснатите възможности вкарва в депресия не само претърпелите поражение, но и много външно преуспели хора, които динамично се издигат по кариерната стълбица.

Съвременната свобода на избора, безспорно има много преимущества, но носи със себе и също толкова отговорности. Когато пред нас ежегодно се откриват нови възможности – за образование, работа и в личния живот, ставаме неспособни да направим своя окончателен избор. Та нали утре ни очаква нещо още по-добро, как да се задоволи само с това. Така се превръщаме в поколение на „дегустатори”, които се лутат в супермаркета на живота от една витрина към друга с вечно изписано недоволство на лице. Задълбочени в избора между тази или другата възможност, разяждани от съжаление за всички пропуснати шансове, сякаш не забелязваме, че най-хубавите ни години от живота ни незабелязано, но безвъзвратно са си отишли.