По смисъла на Закона за социално подпомагане самотен родител е „лице, което поради вдовство, развод или несключен граждански брак отглежда само деца до 18-годишна възраст, както и навършилите пълнолетие лица, в случай че продължават да учат, до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст”. Конкретно определение за самотна майка не е дефинирано в закона.

Колко самотна е самотната майка?
Самотата е усещане, което няма нужда от законово определение, за да съществува. Колкото и патетично да се говори за силата на самотната майка тя е преди всичко човешко същество и като всяко човешко същество, освен хубавите моменти и победите, има своите провали и неуспехи. Има вечерите, напоени с много сълзи (когато за пореден път отговаря на неудобни въпроси) и сутрините, изпълнени с въздишки (докато брои малкото останали банкноти в портфейла си). Като малко момиченце и тя е мечтала за семейство, за вечери, прекарани в игри с децата на килима, за дълги топли разговори със съпруга си пред камината. Но после животът, без дори да почуква предупредително по черната дъска, дава един от вечните си уроци – не всички приказки имат щастлив край и не всички мечти се сбъдват.

Какво се случва, когато самотната майка е с главоболие или хрема, а трябва да сготви и изпере? Или пък, когато детето й е с висока температура, а в домашната аптечка няма лекарство? Решението на проблемите е същото като във всяко друго семейство. С единствената разлика, че в подобна ситуация се изисква много по-добра организираност, точно планиране на времето, стриктно отношение и към най-малката подробност от ежедневието, предвидливост и смелост в действията и решенията. Самотната майка е като торбичка чай. Никой не знае каква е силата й, докато не се потопи в гореща вода (или екстремни обстоятелства). Ако към всички тези качества се прибави и бързината (с която й се налага да тича до аптеката, например), може би ще се доближим максимално до успешната формула за справяне с проблема. В самотата си самотната майка трябва да е и добра актриса. И дори, когато я мъчи зъбобол, да се усмихва и да играе на „Не се сърди човече”, да скрива угрижената физиономия дълбоко в дамската си чанта и да слага тази на добрата и мила майка, когато я гледат детските очи. Това, разбира се, прави и всяка друга майка и отношението майка-дете не е пряко обвързано със социалния статус. С малката разлика, че ако другата майка може да остави поне за малко малчугана на бабата, или той по мъжки да покара колички на пода с баща си, за самотната тези опции или не съществуват, или са доста ограничени. Отглеждането на дете без помощта на втория родител е голямо предизвикателство. Често майката изпълнява ролята и на баща или пък натоварва с нея брат, братовчед, дядо, близък приятел.

Какво е отношението към самотните майки във времето?
Обществената нагласа към самотните майки постепенно, но категорично се е променила във времето. В периода на социализма дългът да бъде майка доста настойчиво е бил вменяван на жената. Но освен това тя трябвало да бъде общественичка и работничка, даваща всичко от себе си за преизпълнение на работния план. Жените, забременели по случайност, без брак и без мъж до тях, са изкарвали бременността си в болници с отделение „Майка и дете”, където са раждали и оставяли извънбрачните си деца (поглед към проблема – във филма „Бъди благословена” (1978), на режисьора Александър Обрешков.). Новороденото в повечето случаи бива изоставяно, защото „петното” да имаш дете, а да нямаш брак, се е носело трудно. Днес жената, избрала да живее сама или с партньор, но без граждански брак, съвсем спокойно и свободно прави този избор. Живеенето на семейни начала е може би една от най-често срещаните форми. Да живее само с детето си, без партньор, и дори то да не е припознато от биологичния си баща, може да е и осъзнат избор на жената.

Ако тя иска дете, чувства се психически и емоционално готова за това, тялото й дава нужните сигнали, а до нея няма подходящ мъж, жената може просто да прескочи това „стъпало”. Причината е, че понякога инстинктът да бъде майка се оказва по-силен от този да бъде ъпруга. Тогава прави своя избор не в магазин за сватбени рокли, а в медицински кабинет с няколко досиета на анонимни донори на сперма. В днешно време жената заема еднакви социални позиции с тези на мъжа, а понякога дори и по-високи. Това предопределя не само психологическата, но и финансовата й независимост. От което пък безспорно произхожда способността и правото й да бъде авторитет в своето семейството, поемайки всички отговорности и функции. А цената за своите избори така или иначе после всички плащаме сами.