Кога и къде за пръв път е култивирана лозата, остава неизвестно. За нея обаче четем още в старозаветните текстове на Библията. Там се разказва, че тя била първото растение, което Ной засадил на планината Арарат след оттеглянето на водата от Великия потоп. В Древен Египет, Рим и Гърция плодовете на лозата – сочните и вкусни гроздове, също били почитани като свещени и то не само, заради омайното питие, което се приготвяло от тях. Те били използвани не само за храна, но и като общоукрепващо, дори лечебно средство.

Това, което отличава гроздето от останалите плодове, е че наред с фруктозата (13%) съдържа и най-голямо количество глюкоза (11%). Този полизахарид е чисто гориво за клетките на нашето тяло, особено за мозъка и сърцето, тъй като навлиза директно в кръвта и дава моментална енергия. Благодарение на това гроздето е чудесна закуска преди спорт, изпит или всяко едно умствено натоварване, а освен това подобрява настроението.

Въпреки високото съдържание на захари, плодът не е много калоричен (60 ккал на 100 гр.), тъй като 75% от него е вода. Освен това, след похапването му, няма да ви обхване пристъп на глад. Причина за това е отново голямото количество глюкоза, която за разлика от фруктозата, създава чувство за ситост. Не на последно място монозахарида подобрява и обмяната на веществата. Всички това е достатъчно основание да не изключвате гроздето от менюто си по време на диета, въпреки призивите на някои диетолози.

Лечебното действие на гроздето се дължи основно на органичните киселини (винена и ябълчена). Те имат общоукребващо и бактерицидно действие – подобряват работата на храносмилателната система, унищожават вредните бактерии, засилват имунитета и перисталтиката. Освен това от плода можете да си набавите много минерали – най-много калий, които подобрява работата на сърдечно-съдовата система и в по-малки количества магнезий, калции, фосфор, желязо и йод. От витамините в гроздето, се съдържат най-много витамин С и представители на групата В (B1, В2, В6, В12, РР).

В ципата и семките на гроздето се съдържат и много полифеноли - антиоксидантни съединения, които имат противостареещото и противораково действие. Именно на тях се основава славата на червеното вино. Затова цялото зърно е за предпочитане през гроздовия сок. Ако пък се колебаете между бял или червен сорт, изберете втория – цветът му се дължи на пигментите антоциани, които освен, че предпазват от свободните радикали, имат противовъзпалително действие, подобряват кръвообръщението и предпазват от появата на разширени вени.

Как да изберем грозде
Най-сигурният белег, че гроздето е прясно е матовия налеп върху кожата. При това леката пигментация на зърната не бива да ви притеснява – тя съвсем не означава, че гроздето е некачествено. Това, за което трябва да внимаваме е, да няма повредени зърна, защото гнилостният процес бързо ще се разпространи върху цялата чепка.

Сортовете с тънка кожа са по-приятни за хапване, но са негодни за съхранение. Ако искате да запазите грозде за по-дълго, купувайте плодове с дебела ципа и твърдо месо, като имате предвид, че по-трайни са червените сортове. Сложете чепките на прохладно и проветриво място, най-добре окачени и периодично навреме отстранявайте развалените зърна.