Майчиното мляко е уникална смес, която и до този момент не е изучена напълно от науката. В нея са открити над 400 съставки, съотношението между които постоянно се променя в зависимост от нуждите на детето. Тази „интелигентна” храна осигурява на малкото същество всичко необходимо за правилното му развитие. Само много малка част от веществата в нея могат да бъдат възпроизведени изкуствено – едва 40. Но дори тези съставки са биологично мъртви, за разлика от левкоцитите и антителата в кърмата, които защитават детето от инфекциозни болести. Така всяка майка, която не желае да кърми детето си, трябва да осъзнае, че го лишава от единственото, което е способна да му даде само тя!

Аз вярвам, че нито една любяща майка не иска съзнателно да навреди на детето си. Често обаче родилката не получава необходимата информация и подкрепа от страна на специалистите и своите близки относно кърменето. Особено в случаите, когато малкото същество е родено с цезарово сечение и не е имало възможност да засуче още в първите часове, захранено е изкуствено, а кърмата не потича. Подложена на стрес и изтощена, майката в много случаи посяга към лъскавите кутии на адаптираните млека. Не малко жени пък намират нещо животинско и дори противно в кърменето – възглед, които за съжаление е дълбоко залегнал в съвременната култура. Обърнете внимание, че в нито една реклама (телевизионна, печатна или билборд) не е показано дете, което суче от майчината гръд, като че ли това най-естествено предназначение на женските гърди е някаква тема табу. Кърмещите майки се налага да се крият по храсти и тоалетни, за да не си навличат общественото възмущение (и отвращение).

Други майки разбират важността на естественото хранене, но изпитват притеснения, че кърмата им не е достатъчна и за всеки случай дохранват детето си със смес. За да не изпадаме в подобно заблуждение, трябва да познаваме физиологичните механизми, по които се произвежда майчиното мляко. Този процес се управлява от хормона пролактин, а неговото количество зависи от стимулацията на гърдите. Това означава, че колкото повече суче детето, толкова повече кърма се изработва и обратното. Какво става, когато майката замести част от храненията с шише? Предизвиква точно това, от което се опасява – кърмата й все повече и повече намалява. А дохранването има както психологически така и здравословни последици за малкото същество. От една страна то получава общуване и успокоение от неодушевен предмет (шишето), а не от своята любяща майка. От друга, в този важен момент за изграждането на имунната му система, адаптирането мляко може да причини дисбактериоза.

Разбира се, действително има случаи, в които кърмата на майката просто „пресъхва”. Причина за това обаче е стресът. Както казахме, производството на кърмата се стимулира от пролактина, но отделянето й се регулира от друг хормон – окситоцина. Ако майката се намира в състояние на постоянно безпокойство, действието му се блокира от неговия антагонист – хормонът на стреса кортизол. Така дори кърмата да е в изобилие, тя започва трудно да се отделя от гърдите, а хората казват, че е „спряла от нерви”. В действителност майчиното мляко не е спряло, но детето много по-трудно може да го засуче. Затова е важно, кърмещата жена да се чувства спокойна и сигурна. Това означава и възможно най-малко да обръща внимание на „доброжелателните” упреци и намеси на околните относно храненето на детето. Ако млякото й така и не потича, най-добре е да се обърне към консултант по естествено кърнеме. Но главното е да се доверява на майчинските си инстинкти – те винаги й подшепват най-доброто за нейното дете.