Поезията на Петя Дубарова

Заключваха ме - счупвах всяка брава, не чувствах как вината в мен тече! А в сянката ми девствено лилава се вливаше и сянка на момче. Завръщам се! Вината ми огромна ме стяга в своя чер невидим креп! На дните ми от счупената стомна изтичаше налятото от теб! Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам. Пред...

Сред настръхнали дървета с крачка бавна и предвзета се разхожда сънен вятър с корона от листа, а изкаляните стъпки, потъмнели като кръпки, се разбягват из асфалта и облизват есента. А прозорците сънливи светлините си игриви от гърдите си издухват, като рибешки очи се вторачват в тъмнината и...

Пролет Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на дните с момичешки устни, с момчешки ръце. Мокрее стопеният сняг по косите. Красиви сме в джинсите от кадифе. И чувствам как огън на кръгове скрит е в очите ни с тежкия цвят на кафе. ...

Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви,...

Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на дните с момичешки устни, с момчешки ръце. Мокрее стопеният сняг по косите. Красиви сме в джинсите от кадифе. И чувствам как огън на кръгове скрит е в очите ни с тежкия цвят на кафе. Мостове,...