Поезията
«5678910111213141516171819»
 Септември си отиде. И вали
Септември си отиде. И вали.
Една тъга пресича хоризонта.
Небето се завива със мъгли
и крие някаква несподелима болка.
Дърветата не плачат. Но мълчат,
откакто птиците им отлетяха.
И мъртвите им есенни листа
политат и угасват на асфалта.
А вятърът е само послеслов,
след който непременно идва краят.
И...
|  "Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли"
Аз, който не избягах от Помпей
Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли.
Земната люлка в пустотата ме люлей.
И чувам сферите кристалните сигнали
аз, който не избягах от Помпей.
Преди разкопките да ме разкрият
свит като ембрион, тих, вкаменен
аз просто устоях срещу стихиите.
И забравимото...
|  Фриволитè
Леглото беше тъй широко, че си го поделихме.
Матракът тихичко изохка, но свикна и притихна.
Касетофонът се надшепваше с гласа му, станал грапав.
Луна в прозореца гореше - среднощна нощна лампа.
От самота звездите зъзнеха - чак зъбите им тракаха.
Косата ми сама се плъзна в трапчинката на лакътя му.
И...
|  Често истината е в тишината - Омар Хаям
Ако искаш да разбереш човека,
не слушай какво той говори.
Престори се на дъжд или сняг
и послушай, как той мълчи.
Как въздъхва и се оглежда наоколо.
Какво поражда усмивката в него?
Погледай какъв е той без грима,
с който ние всички живеем.
Наблюдавай как се отнася с децата,
със страдащите,...
|  Синята птица на Буковски
има една синя птица в сърцето ми, която
иска да излезе,
но аз съм много строг с нея,
казвам й – стой си там вътре,
няма да позволя на никой
да те види.
има една синя птица в сърцето ми, която
иска да излезе,
но аз й наливам уиски и й инхалирам
цигарен дим
и блудниците, и барманите,
и продавачите...
|
«5678910111213141516171819» |
|
|
Четвъртък 16 Април 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
Най-новото от
|