Поезията

Септември си отиде. И вали. Една тъга пресича хоризонта. Небето се завива със мъгли и крие някаква несподелима болка. Дърветата не плачат. Но мълчат, откакто птиците им отлетяха. И мъртвите им есенни листа политат и угасват на асфалта. А вятърът е само послеслов, след който непременно идва краят. И...

Аз, който не избягах от Помпей Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли. Земната люлка в пустотата ме люлей. И чувам сферите кристалните сигнали аз, който не избягах от Помпей. Преди разкопките да ме разкрият свит като ембрион, тих, вкаменен аз просто устоях срещу стихиите. И забравимото...

Леглото беше тъй широко, че си го поделихме. Матракът тихичко изохка, но свикна и притихна. Касетофонът се надшепваше с гласа му, станал грапав. Луна в прозореца гореше - среднощна нощна лампа. От самота звездите зъзнеха - чак зъбите им тракаха. Косата ми сама се плъзна в трапчинката на лакътя му. И...

Ако искаш да разбереш човека, не слушай какво той говори. Престори се на дъжд или сняг и послушай, как той мълчи. Как въздъхва и се оглежда наоколо. Какво поражда усмивката в него? Погледай какъв е той без грима, с който ние всички живеем. Наблюдавай как се отнася с децата, със страдащите,...

има една синя птица в сърцето ми, която иска да излезе, но аз съм много строг с нея, казвам й – стой си там вътре, няма да позволя на никой да те види. има една синя птица в сърцето ми, която иска да излезе, но аз й наливам уиски и й инхалирам цигарен дим и блудниците, и барманите, и продавачите...