Поезията

Във края на август небето се стапя до нежно зелено и залезът спуска оранжеви птици на юг. Брегът се смалява и дните му стават солени от хора и спомени, дето си тръгват от тук. Във края на август дърветата дишат сънливо. Тревите полягат, скосени от остри слънца. А летният вятър се гмурва...

Мария Донева Несъвършено Несъвършено щастие расте в сърцето ми, докато го изпълни. И продължава. Прелива и попива. Всичко, до което се докосне, става също несъвършено, крехко и щастливо. Или пък то такива ги избира – объркани, самотни (като мен), скроени не по мярка (като мен), внезапни,...

Имат си мама и татко дете - и за детето си грижат се те. Гледат го, сякаш е цвете в саксия, всичко поднасят му те на тепсия. Слага му баба в устенцата хляба, таткото - млякото, супата - мама. Глезят го всичките - обич голяма! Мими се мръщи, потропва, пищи: - Супа не искам, разбираш...

Научих се да бързам бавно. Пътувам – винаги към вкъщи. Усмивките деля по равно. Мечтите и тъгата – също. Научих се да бъда силна, когато много ми се плаче. Каквото дойде – ще премине. И няма как да няма начин. Научих се на нетърпимост към индивиди без небе. И пазя всичко най-любимо. Научих...

Тихо - както вали. Тихо - както боли. Тихо. Тихо. Тихо - снежинките засипаха сърцето ми. Сърцето ми, по-пусто от градините на София, напълно изоставени от скитници, мечтатели и влюбени (Умираше засипано сърцето ми.) И моята носталгия единствено ме стопляше със детските си хълбоци и викаше...