Поезията

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте...

Къде си ти? Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сама. Завърнах се. За първи път разкаян. За първи път оставам у дома. Не е ли вече късно да остана? Измъчих те. До смърт те изтерзах. Какво ти връщам? Нежност разпиляна. Уста с горчиви бръчки покрай тях. Какво ти нося? Две ръце, с...

Плющеше като бесен.Всичко мокро: дърветата, паветата, града... Вън всичко бягаше под покрив и само те стояха на дъжда. Унесени.Отнесени.Немирни. Два жарки лъча в мокрото кълбо. По всяка вероятност безквартирни, но приютени в своята любов. Чадърът черен старчески разперил, подминах ги,изгледах...

"Студено ли ти е?" - попита и във прегръдка ме зави. До тебе доверчиво свита, разцъфнах цяла... И какви презморски птици в мен запяха! Повяха южни ветрове. И като вишна още плаха раздадох свойте цветове. Къде на воля днес се скиташ, оставил ме сама в снега? Нехаен, вече и не питаш: "Студено...

Имам седем тона умора по себе си. И едно недоверие, на всичко отгоре. Продължавам да пиша по звездните дневници, а така да не ми се говори... Да си хвана багажа и тръгна на някъде... Май на никъде по- е за мене. Стига вече търпене и чакане. Имам нужда от свое си време. Тази седемтонна умора -...