Любовната поезия

ЦЪФТЯХА РОЗИТЕ… Цъфтяха розите… Аз видех те при розов храст… Смутено ме погледна ти… Минаха дни - под същий храст погребах рухнали мечти… Листата капеха - засипваха нов гроб самотен… Което аз безумно любих, с целувки страстни не погалих - сред път го в тъмна нощ изгубих. Валеше сипкав...

Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на бавното крушение, на всичко което съм искал да бъда. Мога да кажа с онази правдивост, чиято смърт не се отбелязва с цветя, че няма нещо, което съм искал или мечтал дори за миг с едничкия копнеж за този миг и да не се е разбило на прах...

Тук пияни и блудни сме всички, не запяхме нито веднъж! По стените цветя и птички се измъчват за облак и дъжд. Трепка странната и спокойна струйка дим на твойта лула. Аз поисках да бъда стройна и облякох тясна пола. Зад прозореца нощ ли е кротка, или снежна буря фучи? На очите на сепната котка ми...

Леглото беше тъй широко, че си го поделихме. Матракът тихичко изохка, но свикна и притихна. Касетофонът се надшепваше с гласа му, станал грапав. Луна в прозореца гореше - среднощна нощна лампа. От самота звездите зъзнеха - чак зъбите им тракаха. Косата ми сама се плъзна в трапчинката на лакътя му. И...

Философия на любовта Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете горе в небесата във сладостно вълнение се сбират И всички те се търсят и обичат, от обич няма кой да ги лиши Душите на нещата се привличат — защо не нашите души? Виж как върхът целува синевата, вълна...