Поезията

…и ей така…в тревите да лежиш да гледаш слънцето през лист от репей, да слушаш как възторжено жужи една пчела, нагоре към небето, да не си спомняш колко си човек да си припомниш колко си глухарче да спреш да имаш тяло и лице и устни и очи, които плачат, да имаш само тъничко стебло и няколко...

Прохладен лъх от ангелско крило, о ангел, о дете, зефирен лъх от ангелско крило сред зной облъхва моето чело; отпаднал ме лелее нежен сън... Зора се зазорява вън. Мелодия неземна сред нощта, о песен, о дете, мелодия вълшебна сред нощта лелее и приспива мисълта: зора...

Денят е чуден, слънце свети. Камбаните сънуват Бог. Градът мирише на котлети и мъничко на зелев сок. В неделя всичко е сънливо. Почти не виждаш жив човек. Две лелки хулят заядливо транспорта в този смахнат век. Душата си докрай изливат, тешат се с клюки и сплетни. Прозорците с перденца...

Преди да притъмнея от обида. Преди да озверееш от безсилие. Събирам честност - за да си отида. И конят ми нетърпеливо цвили. Познава ме - предвкусва свободата. (И самотата - те си ходят редом.) И само чака жеста на ръката ми. Но тази нощ ръката ми е гребен. Разресвам ти разчорлените облаци -...

На заника червената черта зад пролетните хълмове изтлява и среща ни часът на нежността и сяда с нас в здрачената морава. И ме намира малката ти длан, препълнена със трепет и вълшебство, и аз от теб по-мъдър и голям се връщам към отминалото детство. И ме обгръща ненадеен смут - как малък съм,...