Поезията

Наистина ли си отива лятото? Наистина ли? Лятото ме гледаше. С очите си отново ме целуваше. А вятърът се блъскаше във роклята, прегръщаше нозете й, докосваше по устните й сянката на залеза и цялата неспирно я люлееше - завиждаха му може би ръцете ми... Завинаги ли? Лятото ме гледаше....

Детето си донесе бяло камъче обикновено, улично, най-дребно. Търкалянко, окалянко, но само че не знам защо наречено "вълшебно". Заспивайки го мушна под главата си. А майка му го дръпна "Пфу, че мръсно!" - Но е вълшебно! - ревна и замята се "вълшебничето" татково невръстно - то прави...

Свърши се лятото. Тънки мъгли бавно се решат с гребена на гората. Тънък, бездомен вятър цялата нощ шумоля във липата. Отиде си лятото... Какво ще измислим за тая вечер? Не ми се излиза в студеното - не ми се ходи ни близко, нито далече. Остани при мене! Ще запалим огън като...

Мъничка , мъничка моя, Весело зайченце, котенце мило В скута на мама сега се е свило, Твойта главичка на моето рамо Ден ти не можеш да бъдеш без мама. Мама във чашката мляко налива Сресва косите ти в плитка красива Кърпи чорапки с пробити петички... Мама се грижи за всички! Кой ще разкаже...

Детенце хубаво, пиленце любаво! Къде под мишница с таз малка книжица? Отивам, бабичко, макар и слабичко, книга да се уча, добро да сполуча. "Училище" 1883 г. Дядо господи, прости ме, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме, да не мога да греша! Запази ми ти сърцето от зли мисли...