Поезията

Наистина не е прибързано /нито обмислено/ Аз имам сили само да си тръгна. Но нямам сили да остана. Не знам в какво съм се превърнала… Дали е рано? Не е рано. Напротив, малко закъснявам. Изпуснах си сърцето някъде. Забравих как се стига гарата със най-отдалечаващите влакове. Не мога, бързам,...

На първа младост при нежната ласка на устни ми стонът в усмивка избликна; душата ми свойта гримаса обикна — всред всички открити — аз ходех със маска. Чисти зениците — в тях никой не зърна отдавна закърмена змийска отрова; спи ми и злобата — не ще я отровя — и дните си минали не мога да върна. Но...

Вдигни очи! За мен вдигни очи! Защо? Не питай! Просто погледни ме! Помилвай ме и просто помълчи... И ако искаш двама да мълчим. Защо? Не питай! Ти ще разбереш - загледай се в погледа ми влажен очите, ако можеш да четеш, очите, вместо мене ще ти кажат. В тях блести сега една сълза, а твоят смях...

Зимна вечер Навън е вятър, тъмно, влажно. Дъждът плющи във нощний мрак и сякаш някой там челяк в прозореца ми блъска страшно. Стоя… Свеща печално клати и стреля пламък бледожълт. Кат гости тайни, непознати играят сенки по зидът. Що мисля? Моят дух блудящи незнайно някъде лети… Невярно...

Видя ли, наистина видя ли снега, звездите, красотата с котешки стъпки Докосна ли, наистина докосна ли чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш Изживя ли като насрещен удар мига, мъката, падението, бягството Узна ли, узна ли с всяка пора на кожата, че твоите очи, твоите ръце, твоя...