Коментар: Здравейте, момичета - много ми е тъжно за това , което сте написали... Никога никой не може да каже да как би трябвало да се чувствало или да ви съди...но ТРЯБВА да намерите начин да се справите, говорете с мъжете си, поискайте помощ от приятелки, не знам и аз...НЕЩО!! Защото децата, които са нежелани, усещат това и не знаете до какво може да се стигне...ЗАтова е толкова важен този избор - касае се за децата - не за вас. Дължите го на децата си - да можете да им обръщате внимание и да им давате любов всяка минутка. Съжаляваш, съжаляваш - а не е ли хубаво да ги виждаш заспали, да ги хванеш в двете си ръце, да ги гледаш как се борят и карат. Да осигуриш брат, сестра е невероятен подарък и богатство за цял живот. Трябва да мислите позитивно, момичета, колкото и ей тей да изглежда смешно...

Коментар: Напоследък се хитри нещо...казва: аз само малко ще го видя, мъничко, малкичко и го връщам...много е сладка като го казва И другото, за което направо ми кипва розова пяна в сърцето е : като ми свърши онова конче, ти ще ми купиш това, новичкото. Ще свърши играчката хехехе тя сама се ограничава, милата. Давам и възможност да си избира, макар с дете ВЕзни това да не се препоръчва - какво искаш- сладолед, царевица, количките ( тия електромобилите ). После обаче стриктно към избора, че всико е напразно. Имам щастието тя да е мила, добричка и да се води по акъл...

Коментар: Когато ми е зле, самосъжалявам се и прочие депресарски работи, си казвам:" права съм, здрава съм, имам всички сетива, нямам дългове, не съм извършила престъпление. Хората, които обичам - и те така. Имам приятели, които ме обичат..." И всичко отминава сякаш - човек не осъзнава, колко е богат, без да "притежава" нищо особено. Както казва Тери Пратчет " беше ми мъчно, че нямам нови обувки, докато не видях човек без крака"

Коментар: това с ходенето по магазините с децата е иситнско предизивкателство и тест за родителите, доколко възпитанието е успешно... имала съм лоши моменти, но детенце беше кисело и преди магазина и грешката в случая е моя, защото допълнително се истеризира всичко. Но онзи ден ходихме в един гооолям детски магазин, влизаме винаги с уговорката, че думата искам няма да я чуваме. В момента на искам директно излизаме. Не знам дали съм права, но досега има ефект. Та обикаляме, Дара разглежда, говори на плюшените животни, аз нищо не и харесах. Но тя много слуша, затова и купувам едно малко пони, тайно от нея. На излизане и казвам, понеже много си ме слушала и не си поискала нищо да ти купя - аз ти купих пък това пони за награда. Ей, мацки, няма такава радост)) Децата обичат правилата, закономерностите, могат да ви обичат, заради подаръците, но ще ви уважават, заради справедливостта и последователността в решенията.

Коментар: Ей, то цял филм, бе душа............ужасТ ! Всичко е добре, щом свършва добре и имайте едно наум за планираната планина