Коментар: Чудесна статия с много теми за размисъл

Коментар: Тук става дума и за още нещо - липсата на достатъчно места и достатъчно алтернативи на държавната детска градина, които обаче да са достъпни по джоба на всички. В на Дара групата в Плевен бяха 25 деца, в Търново - 38. Една учителка до обяд, една - следобяд. Не знам какъв човек си, за да не истерясаш. Това е непосилен шум. Много проблеми произтичат от тези много деца накуп...Групите са на еднаква възраст, защото имат различни образователни потребности 3 годишните от 5 годишните. А те имат учебна дейност, и то много добра. Разликите в тази възраст са огромни. Освен това - едно 3 годишно не може да играе с 5- 6 годишното. Когато са правили сборни групи с различни възрасти е било истински ад за всички. Валфдорската и Монтесори педагогиката са чудесни и някои от принципите им се прилагат - децата сервират сами, отсервират, събират листа, шишарки, майсторят с тях много неща. Цените обаче на частните детски градини е непосилна - къде са 60 лв, къде са 500-600. В плевенската градина имаше бетон само по алеите до входа, другото беше прекрасна поляна, но пък ако завали един дъжд, полянката ставаше кална и никак не можеше да се излиза, докато не изсъхне. В Търново, площадките бяха с плочи и всеки ден децата бяха навън по два пъти, ако е топло, дори и да е валяло. Зимата много рядко ги извеждат, защото има огромна част родители, които не одобряват излизането в студа - разболяване и пр, което значи болнични за тях и мръщене на работодателя. Но в зимен слънчев ден предупреждават за резервен чифт дрехи, ръкавици и ги извеждат, дори шейни са ни искали да им носим. Та, различно е много, това искам да кажа Наистина е нещо, което трябва да проучиш внимателно. Голяма доза късмет да попаднеш на добро място с добри учителки и леля. Факт. Дано да се променят нещата към по- добро...

Коментар: като бях малка баба ми ме тъпчеше всяка сутрин с лъжица мед с орехи и лешници - "за мозък", казваше. Кошмарно ми беше хехе. Но сега нали сме мнооого информирани, разбирам ,че има много ползи в тази комбинация. Моето малкото яде смлени орехи с мед, умира за това - мажа го по палачинки, филии и ей така по две три лъжици...ядем много мед ние, но повечето хора в чая, за меденки, някоя маска...

Коментар: Ау, да, разбира се, то затова е толкова индивидуално. Познавам едно момиченце, което не е ходило на детска градина до предучлищната група, която изкара, заедно с моето голямото, в училище. Та майката аха да работи и да я пуска на градина, второто дете и така някак си - Александра не ходила на детска. Ами много си е добре момиченцето - знае си, може си, каквото е редно за възрастта...Има и госпожи, които шамаросват и които по много начини изнудват родителите да си затварят очите с репликата: "кат не ти харесва - гледай си го вкъщи". Мен лично най- много ме притеснява храната там - както си казала твърде много тестени. Ама от миналата или по миналата година приеха изцяло ново меню - с пълнозърнест хляб и овесени ядки. Дават им по още една междинна закуска с плодове само. Има някакво подобрение. Ама студена попара в понеделник - ми кой би ял подобно нещо?! Та така де, индивидуално е...

Коментар: Аз също съм "за", моят опит също е много положителен и за двете деца. Малкото сега тръгна пред месец ( на 1.7 ) на ясла и вече е без памперс, храни се само и опитва да се облича само. Без да обиждам никого - не смятам, че една жена може и трябва да бъде толкова отдадена на детето за толкова дълго време - тя има нужда от работа, лично време, а детето има своите пораснали нужди, на които не може да откликне единствено и само тя. Тази привързаност прави много лоша услуга. Била съм свидетел. Яслата е едно, детската градина - съвсем друго. Имат занятия, много интересна е програмата, имат тържества, открити уроци, екскурзии, много, ама много приятелства...Не смятам, че едноличното гледане е достатъчно в сравнение с това. Но много зависи от детето, от родителите и от самата градина. Има и така, има и иначе. Финансовият показател е много силен. Имам приятелка с две деца, с голямо майчинство - 900 лв и мъж, който изкарва много. Но имат и голям кредит ( 600 лв месечно за 30 години ) и 3-4 стоки на изплащане. Пусна детето на 1 година на ясла. Защото не смогват, факт е и се примирява, даже е щастлива, че е прието. Детето се чувства страхотно, в една група е с моето. Понякога просто нямаш друг избор. А ако тръгнем оттам - може много да се разсъждава. Приемеш ли го - нищо друго не ти остава, освен да откриваш само позитиви. Но всичко е много индивидуално и всеки изхожда от личния си опит.