Коментар: харесва ми идеята за благодарността и, че е на първо място. когато сърцето ти е благо, щастието е кацнало на рамото. щастието има тази особеност, когато е с нас, да не го усещаме...усещаме го, когато сме го пуснали. "ето, най- хубавото предстои" - това е една щастлива мисъл. и иннка е права, очакванията, конкретните, те ограничават и това не е щастие.

Коментар: обожавам праз!!! ориз с гъби, праз и маслини знам, че се хапва, наситно нарязан, с армеена чорба и червен пипер

Коментар: пряко следствие от четенето на книги е грамотността. просто хората правят по- малко грешки, когато дълго време са се взирали в коректно написани думи и пунктуация. но е и вярно, че се чете много по- малко и това не е само в България. но езикът също е динамичен - може би и самите норми за правопис тепърва ще се преосмислят и опростяват. времето е най- ценното притежание на съвременният човек, а не правописа и правоговора. за да пести време, той е готов на всичко...да, не четат младите, но има и които четат, и които не четат, но това не ги прави по- недостойни, неинтелигентни и прочие. на мен също ми е трудно да се съсредоточавам и книги, които толкова съм обичала, сега мисълта да ги препрочитам ме втриса. телевизията промени много съзнанието, вярно е....киното...но това е светът днес и ние сме част от него, харесва ли ни или не

Коментар: много ми харесва написаното наскоро в морската във варна присъствах на сценка, която пфф не знам... две мами, доволно наконтени, с две момиченца на 6-7 г, и те доволно наконтени седят на пейка. децата слизат долу до пейката, сядат в тревата+прахоляка и се занимават с нещо, смеят се, пляскат с ръце. в един момент едната мама писна: омръзна ми да се цапаш, толкова са ти хубави дрешките, нови са, ще ги съсипеш отново, стига с тия игри, дръж се като голяма... двете увесиха нослета и досущ майките си, седнаха на съседната пейка, но без да си говорят и играят, както преди малко...ми това е дете бре, извела си го в парка, не в кафене или на театър. то е там да играе...не да клюкари и да обсъжда минувачите толкова много ограничават децата, не ходи там, не пипай играчките на детето, остави куклата, много се цапаш, стига крещя...децата не са криви, ние сме кривите...и с къса памет особено

Коментар: при мен въпросът е : ау, как не пускаш детето си на 3Д филмчета...ми не я пускам. и сега, когато правим нов дом, телевизорът е последната ми покупка. надявам се, да се пенсионирам без телевизор...ай сиктир