Коментар: У дома, да. В момента редуваме вечер "Лукчо" и "Патиланци". Малката вече може да чете и понеже текстът не е сложен, сама се справя с по-кратките пасажи. Ако сте от поколението, което израсна с приказките от грамофонните плочи, вероятно и вие като мен свързвате Лукчо с гласа, озвучавал приказката (и още толкова много, много приказки...). Намерихме разказани най-хубавите български приказки и ги качихме на таблета, това ни е друга форма за приспиване, мързеливата, слушаме, слушаме и заспиваме... (първо аз .

Коментар: Това е тема, по която дебатираме от години с една моя приятелка... Тя има вече две деца, но напълно разбира жените, които не искат да имат деца. Аз пък изобщо не ги разбирам, не проумявам нежеланието да създадеш живот. От друга страна, не разбирам и семействата, които - бидейки осигурени и т.н. , знаейки, че не могат да си си имат дете, не си осиновяват. Имам вече две познати семейства, които си осиновиха по едно детенце (имайки вече две и, съответно, три деца), и в двата случая детенцата са с увреждания. Поклон пред такива сърца . Що се отнася до сметките на колко ще е детето ти когато ти си на 60... Хмм-м, да, има смисъл в това разсъждение - в моя случай, понеже родих 2-та си дъщеря на 37г, тя ще е на 23. И пак ще сме на един акъл

Коментар: Аз съм в 80% от работното си време седнала пред компютър. Вероятно и това изигра роля за състоянието ми, но има и още една причина, от която не може да се избяга и тя е наследствената обремененост. Имам сколиоза, въпреки възрастта и килограмите. Мдаа-а. Кошмарно е, ежедневната болка е факт, както и знанието, че лек няма. Има методи за частично овладяване на болката - чрез гимнастика, ползване на горещи минерални извори и плуване. Започне ли обаче да наближава трайното захлаждане - тялото ми го заявява демонстративно, без лекарства е трудно да преминеш през деня си.

Коментар: Инна и Цвети, честит празник! Бъдете здрави и все така лъчезарни, непресторени и различни . Честита 5-та годишнина и на всички нас, чието ежедневие има досег с "ХЕРА" .

Коментар: Хареса ми статията. Аз правя така, понякога - особено ако съм на служебно пътуване, независимо къде; в София всичко ми е разграфено, най-вече след 17.30ч Сама отидох на море във Варна през август 1999г, размишлявах, четях, запознах се с интересни хора... На следващия месец се омъжих, за човек от родния ми град (с когото не бяхме разменяли и дума до тогава). Благодаря на Господа, това е първото от трите най-прекрасни решения в живота ми.