Коментар: Често посещавам блога на Йоана и по-малко често (защото разполагам с малко свободно време) приготвям някои от нейните рецепти. Нейният подход към готвенето е заразяващ, усеща се удоволствието, което й доставя изпипването на всеки детаил. Поздравявам я за всичко, което прави .

Коментар: Боги, раждането у дома е нещо съвсем нормално в повечето европейски страни и дори не става дума за пари. В Холандия например трябва да положиш доста усилия, за да убедиш някой лекар, че имаш нужда от хоспитализация, защото не си болна, а ти се случва най-естественото нещо на света - просто раждаш. Там акушерките израждат у дома и процента на усложненията е минимален. За разлика от България и Румъния, които сме на първите две места по детска смъртност (за травмираните родилки и бебета, за съжаление не се води статистика), защото в нашите болници се прилагат отдавна отречени практики (скачане върху корема, слагане на системи, раждане с високо вдигнати крака против всякакви закони на гравитацията). А всяка намеса в естествения ход на родилния процес води до усложнения. Аз лично, ако имах избор, не бих родила в болница.

Коментар: Хубави изводи, но за да стигнеш до тях, първо трябва да си хванеш любовник. Човек се учи от опита .

Коментар: Значи правя болонезето по оригиналната рецепта...почти . Само дето вместо със селъри овкусявам с риган, бекон и мляко не слагам, но останалите съставки са си същите - телешка кайма, домати, морков, лук, чесъм и малко вино. Преди сервиране наръсвам талиателито (такава паста най-обичаме вкъщи) обилно с пармезан .

Коментар: Да се върнеш в родния си град неминуемо носи разочарование, защото е съпроводено с усещането, че правиш кратка назад. По скоро бих живяла на село или в самотна вила някъде в пустощта - тогава ще трябва да се спрявям с нови предизвикателства, да променя начина си на живот, изобщо ще усещам, че вървя напред, а не назад. Колкото до развлеченията - в големия град са едни, на село други, просто трябва да се пренастроиш.