Коментар: Спомням далечната 1937 година,когато за първи път прага на класната стая и ми беше връчена таблата с кредата за писане и парцалчето са изсзриване,това което си написал.Таблата беше разграфена на квадратчета, а от другата страна на тесни и широки редове.В нашето малко балканско селце с гръмкото име на воеводата Стоян Заимов училището беше голямо,но ние децата бяхме малко за това в една класна стая учехме по две отделения .В края на учебната година ае проведе тържество и всеки от нас изпълни по едно стихотворение .И сега си спомням част от него."Вали,вали дъжд,да поникне ръжд,хляб да има за всички деца и птички".