Коментар: Много силно, много истинско и много красиво казано. Имам късмет... и достигнах до многото врати. Пожелавам дълги успешни години терапевтична дейност на автора.

Коментар: Чудесно обобщение - да запазим непредубеденото, импулсивно детското у себе си завинаги! Отне ми много време, болки и страдания докато се върна към способността да съм просто щастлива и усмихната. Да можем да се екзалтираме от формата на облачето, от чуруликането на птичките, от сладостта на първите череши, от свежестта във въздуха след дъжд - пожелавам го на всяко пораснало дете.

Коментар: Красиво казано и истинско. Дали сме успели да станем "добър човек" само околните могат да отсъдят. След преживени не малко бурни и спокойни дни това, което постоянно пожелавам и завещавам на децата си е да бъдат добри хора. Добри в мислите си, добри в поривите си, добри в обичта си, добри с природата, добри с познати и непознати - големи, отворени сърца излъчващи топлина, съпричастност, подкрепа, себеотричане. Колкото повече се доближаваме до Добрия човек, толкова по-смислен и пълноценен е бил живота ни. Нека започваме всеки свой ден с усмивка, искрена, неподправена и с нея да вдъхваме на себе си и на всички наоколо вяра в доброто.

Коментар: Чудесно казано, Цвети! Всичко започва от нас самите, от това, което носим у себе си, нашите възприятия, ценности, морал, идеали... Дядо ми седял край кошчето на новородената внучка и четял на глас приказки, нищо че аз освен да плача друго не съм можела да правя. В ранното ми детство при гостуване в София първото нещо, което майка ми правеше беше да обикаляме по театралните каси и да питаме дали няма да се намерят билети за вечерната постановка защото сме дошли от Варна само за няколко дни и иска да заведе децата на театър. Ясно си спомням как от първи балкон онемяла гледах за първи път опера и усещах, че вече съм допусната в един специален свят. Почитанието, любовта, зависимостта от красота, изкуство, култура и знание се градят ежедневно, с личен пример, с обич и ентусиазъм. Ако имаме желание, положим усилия и въпреки трудностите предадем на децата си жаждата за знание, за развитие, за споделяне на прекрасна книга или постановка сме посяли най-ценните семенца, от които след години ще избуят прекрасните, пищни и неповторими градини на интелектуален разцвет. Успех на всички ни!

Коментар: Разкошна статия, за пореден път се възхищавам на автора. Колкото и трудно да ни е, идва момент на съзряване когато започваме да приемаме всичко изброено по-горе. Търсим вътрешното си спокойствие и хармония в пътя към мъдростта и по-доброто аз. Когато приемем, че не можем да променяме; че справедливост в рамките на този живот или в обществената система няма; че сме загубили всичко скъпо, което дава смисъл на живота ни и намерим сили въпреки това да продължим без омраза и озлобление, да се усмихваме искрено, да раздаваме топлина и обич без да чакаме нищо в замяна, да подкрепяме и насърчаваме близките си, които тепърва крачат по същата стълбица, тогава вече сме достигнали до най-доброто на което сме способни. И не сме пропиляли отреденото ни време тук и сега. Успех на всеки в личния му път