Коментар: Така и ще направя. В моята работа и от житейски опит знам, че в този свят и вселена, нищо не се случва случайно, просто ей така. Всичко има смисъл и някаква цел, която може би ние все още не виждаме. Днес ми е доста по - добре благодарение на Вас. Още веднъж Ви благодаря. Имам и призив към тези, които изживяват същото и се притесняват да го напишат тук. Пишете, първо ще ви олекна, второ ще видите, че имате много сродни души и винаги ще се намери някой добър човек от тук да ви даде някакъв полез съвет и да ви ободри. Не се страхувайте да си признаете болката.

Коментар: Мила Neli благодаря за съвета. И аз мисля да не правя тази грешка да се хвърлям трескаво да търся друг човек. Най - малкото само ще го наранявам, а няма да има никаква вина и няма да го заслужава. Ще ичакам, ще си го преболедувам и ще започна на ново, макар, че в момента искам да си изтрия паметта едва ли не, защото болката и тъгата са просто нетърпими. Благодаря на всички.

Коментар: Благодаря Ви за подкрепата. Ще следвам съветите Ви. Дано ми поолекне по - бързо. Това с квартирата е лошо, тъй като апартамента, в който живяхме заедно 11 години е мой и няма как да го сменя. А всяко нещо в него ми напомня за нея. Всеки момент очаквам да се появи на някоя врата от стаите и да ме прегърне. Вечер се будя и в просъница мисля, че съм сънувал и инстинктивно се завъртам да я прегърна и точно тогава осъзнавам пак страшната истина. Благодаря за разбирането. Много Ви благодаря за този форум. Досто ми помогна, но и аз си прецених, че както казахте ми трябва време. Не искам да вземам прибързани решения с нова връзка, тъй като се страхувам да не нараня човек който не го заслужава с моите изблици на тъга, а и от страх отново да не бъда предаден, защото незнам дали ще мога да го преживея отново. Някой може ли да ми дъде съвет от личен опит с нова връзка скоро след раздялата, как са протекли нещата и почувствал ли сее по - добре, не за сметка на новия партньор разбира се. Блаходаря Ви мили хора още веднъж. Успех на всички.

Коментар: Здравейте! Много ми е тежко и не знам от къде точно да започна. Връзката ми беше 11 годишна и изпепеляваща. Скоро започнах да усещам, че нещо не е наред между отношенията с пиятелката ми. Водихме раговори, като тя ме убеди, че няма друг. Аз й имах пълно 100 процента доверие. В подробности няма да изпадам, но разбрах, че тя се среща с друг мъж. Да вметна, че много пъти сме коментирали брак и деца, което аз с цялото си сърце желая, но тя не искаше по една или друга причина. След като видях с очите си, по много гнусен начин разбрах, че се среща с друг, а същата вечер исках да излезем двамата на ресторант, като тя ми обясни, че иска да се прибере у дома понеже се е намръзнала, аз й казах, че и аз няма да излизам и ще я чакам в дома ни. В крайна сметка ч чаках до 23.30ч., след което я заварих зад блока в кола с друг мъж. Просто в този момент имах чувството, че ще умра на място. То ва се случи може би преди около 1 седмица. Тя е живота и сърцето ми. Много ми е тежко. Превърнал съм се на призрак. За няколко дни отслабнах с 6 килограма. Чувствам в себе си огромна празнота. Срам ме е да го кажа, но вечер у дома рева като малко дете с часове. Немога да спя и да се храня, тъй като нямам абсолютно никакъв апетит. Направо не ми се живее. Единствено малко ми пога това, че приятелите ми се опитват да ме извадят от това положение. Не виждам никакъв изход и съм много отчая. С нея сме преживели много неща заедно и добри и лоши. Предполагам, че и аз имам някаква вина, но никога през тези 11 години не съм й изневерил. Много ми тежко. Ако някой може а ми даде някакъв допълнителен съвет от личен опит или от професионална гледна точка ще съм Ви благодарен. Малко ми олекна като прочетох всичко написано в този форум. Радвам се че някой се е сетил за нас. Благодаря Ви.