Коментар: Миналото лято със семейството ми обикаляхме този район и бяхме много разочаривани, че не можахме да видим този строителен шедьовър по същите причини: нямаше кой да ни отвори, пък и на кого ли ще е приятно непрекъснато да му хлопат на портата и чужди хора да му обикалят дома. Тук има нещо сбъркано в законите ни, би трябвало вместо да се реституира сградата, да се обезщетят по разумен начин собствениците, а държавата да продължи да поддържа тази изумителна забележителност. Другият начин е след като се установи, че паметник на културата не се стопанисва според предписанията, да може да се отчужди. Аз също искрено се надявам, че ще се намери разумен начин тази Родопска перла да се съхрани за да се съхрани и памет та за отдавнашни и славни времена-повод за народна гордост(каквито поводи твърде малко ни останаха).

Коментар: Аз също подкрепям с цялото си сърце автора, но мисля, че статията обхваща едностранно проблема "домашен любимец". Ако родителите решат да подкрепят искането на детето, трябва да си дадат сметка, че едно дете на 5-7 години не може да поеме всички грижи за новия си приятел. Да имаш домашен любимец, значи да имаш още едно бебе в къщи-непрекъснато да си там, за да го храниш, когато му е времето(какво правим, като отиваме на почивка?), та почистваш редовно котешката тоалетна или аквариума, да извеждаш на разходка кучето, да почистваш край клетката с папагалчетата или аквариума на хамстерите, непрекъснато(по няколко пъти на ден) да почистваш с прахосмукачката от косми в периода на линеене на котето или кучето. Освен това всички животинки, като са малки са много сладки, но дали ще се чувства добре като порастне в малкия апартамент сладкото и пухкаво коли, доберманче, хъски, немска овчарка и т.н. Мисълта ми е, че трябва много добре да си направим сметката предварително дали ще се справим. Не забравяйте, че "домашният любимец" наистина става любимец и член на семейството, като ни писне от грижите, не можем да го изхвърлим в казана като блузката, която ни е омръзнала и си носим кръста докрай.

Коментар: Да, разбира се, че е трудно, до момента, в който кажеш "Стига толкова". Защо да чакаме животът сам да "поеме" нанякъде? Първото, което можем да направим е да сменим прическата, например, да си купим някоя нова дрешка или обувки, да пребоядисаме жилището, да поразместим мебелите-въобще нещата да започнат да изглеждат по различен начин. Важно е да се научим да планираме бъдещето, вместо да жалим за миналото. В разговорите с приятели, не им досаждайте с жалбите си. Ако все пак се наложи да си спомните за нещо от миналото, разкажете го с хумор, като виц, иначе ще трябва да си търсите и нови приятели, освен нови хобита.