Коментар: Ние сме семейство от 1999г. Моята халка, след ражданията, ми е все по-широка , нося я на лявата ръка на средния пръст от години... - и това не ме притеснява. Важното е какво ти повелява сърцето и как усещаш нещата, а главното, разбира се, е да се обичате и да сте заедно.

Коментар: Преди седмица препрочетох и за пръв път четох някои от произведенията на Андерсен, става дума за "Бронзовият глиган", "Славеят", "Хвърчащият куфар", "В задния двор"; "Малката кибритопродавачка" така и нямам сили да препрочета. И за мен Андерсен е гениален автор на невероятни, драматични, разтърсващи и, преди всичко, звучащи напълно реалистично тъжни истории. Финалът "Три дни яли, пили и се веселили" и/ли " И заживели честито" не е част от Андерсеновото светоусещане и семантика. Историите му, уж приказно-неправдоподобни, всъщност са близки и разбираеми за читателите.

Коментар: Аз съм на 39, смятам, че изглеждам прилично за напредналата си възраст Никога не съм се чувствала по-уверена и по-своя. Имам постижения, намерения и планове; имам дом, съпруг и две деца; имам най-прекрасната работа - щастлива жена съм. Опитвам се да не спирам да чета и да общувам с приятелите си (независимо от безкрайните домакински задължения и факта, че обикновено съм и с децата си по време на тези "срещи"); опитвам се да бъда добронамерена и позитивна; имам малка градина на терасата, грижата за нея ме зарежда. Всеки ден благодаря на Господ. "Когато се почустваш стар и/ли уморен за нещо, направи го" - това е един от "принципите", които следвам. Идеята е да се грижим И ЗА СЕБЕ СИ, показател за самоуважение е.

Коментар: Намирала съм и намирам 4-листни детелини, още от дете - та досега. Голямата ми дъщеря се шегува, че вече те сами ме намират, не аз тях. Чувствам, че е най-добре да дариш детелинките някому - затова и така правя. И все пак вкъщи имам наистина много от тях. За мен те са част от знаците, които всеки от нас получава - остава само да ги разпознае и приеме.