Коментар: Много интересно и изглежда супер! Ще се пробвам да го направя.

Коментар: Болката не си отива, дори и след три години. Все още чакам да ме посрещне на вратата както 14 години го е правил. Скрих всички снимки с него, махнах купичката му за храна, махнах леглото му, но с това не си помогнах. Беше болен от рак и аз взех решението за ефтаназия. Убеждавах себе си, че му помагам и му спестявам болката, в момента на раздялата с живота видях благодарността от спестената болка, след това 1 месец съпругът ми и дъщеря ми ме обвиняваха, че съм убила нашето куче, аз уж бях силна. Те се примириха. Приеха смъртта му, но аз не можах. И ето сега три години продължавам да си мисля за него, да го търся, да ми липсва, защото го отгледах заедно с дъщеря ми от кутре, израсна на моите крака, разхождах го както нея, замести в сърцето ми сина който не можех да имам. От него получих само най-чистата любов и привързаност - безрезервно. Държахме се всички с него като човек в семейството и сега е много трудно. От 2 години обсъждаме в къщи вземането на друг домашен любимец, но все отлагаме, защото няма да е той. Болката е еднаква както като загубих татко и мама. За три години загубих трима любими.