Коментар: Не помня заглавието на разказа, Инна, но е от "Диви разкази". Ето какво си спомням, че имаше в част от сюжета: като дете героят пада от дърво и става куц - голямо нещастие. Но започва война. Всички читави мъже ги вземат на фронта, повечето загиват. През това време той е единственият млад мъж в селото и така се жени за богаташка дъщеря. Така злото става за късмет. Той започва търговия, богатее, но го ограбват разбойници и всичко пропада.... И така непрекъснато - редуване на възходи и падения, на нещастия, които го водят до успехи и успехи, които предизвикват злините в живота му За моя почуда сборникът "Диви разкази" липсва в интернет. Намерих само заглавията, а по тях не мога да разпозная разказа, но това е част от историята.

Коментар: Има подобен разказ от Хайтов - подобното е в идеята как нещо много хубаво става източник най-голямо нещастие и от друго, на пръв поглед лошо, произтичат много добри за човека неща. А и животът е пълен е безброй такива примери. Последният път, когато си го помислих, бе за момиче работило в чужбина, купило си кола със спечелените пари и катастрофирало смъртоносно. Първата ми мисъл бе - колко ли се е радвала, като си е купила колата... Разбира се, идеята в притчата е малко по-различна - за живота като история без край, в която щастие и нещастие непрекъснато се неутрализират, но и това е част от относителността им.

Коментар: Дес, не знам дали би се получило нещо, не съм пробвала, но мисля, че е важно всяка съставка да присъства и то в точната пропорция. Ако много ти се рискува - опитай - тъкмо ще разказваш.

Коментар: Дааа, всеки заместител е изкусителен, защото е по-лесно достъпен, а е опасен, защото бързо се привиква към него и така може да забравим вкуса на истинското. Колкото повече истински неща има наоколо ни, толкова по-добре за нас самите. Всъщност, лесно е да се каже, но засмучи ли те веднъж паралелната реалност, отърването от нея е трудно.

Коментар: Тук темата е за майките и тяхното чувство за вина към бебето, но колкото и да расте детето, чувството за вина не намалява, стига да има повод за това. Всеки неуспех, провал на детето си родителят приема като свои, независимо от възрастта му.