Горещниците

Според народните поверия, Горещниците са най-топлите дни в годината. 15 юли - Чурлига (Чурута, Чюрука), 16 - Пърлига (Люта) и 17 юли Марига (Марина Огнена, Опална Марина). На същите дати християнството почита светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина.

В различните краища на България тези дни носят различни имена: На места в Южна България пък дните не са три, а са цяла седмица до 20 юли. Хората я наричат "Запалена неделя". Но във всички краища това са дни, в които не се захваща никаква работа. Не се ходи на полето, да не се подпалят нивите, не се работи къщна работа и не се пипа огнището, да не изгори къщата и добитъка. Дните се честват като празник на огъня и се изпълняват обреди за предпазване от унищожителната му сила.

В миналото: На първия ден се загасял огъня в огнището. Вярвало се, че огънят е свещен и с времето намаля магическите си свойства. Затова трябва да се подновява веднъж годишно, а именно на 17 юли.

Подновяването се извършвало от двама братя близнаци или носещи еднакви имена само двамата в селото. Събличали се голи и започвали да претриват клонки, за да пламне огън. После цялото село го прескачало за здраве. Всеки си взимал огън и подновявал своя в огнището на къщата.

По това какви са дните се гадаело каква ще е зимата. Колкото по-топло е на Горещниците, толкова по-люта ще е тя. Молитвите по време на Горещниците са за дъжд, но понякога се случва и да са за суша. Дните се смятат за празник на всички, които боравят с огън - ковачи, железари, грънчари, хлебари.

След Горещниците започват седянките и сгледите.

Учените отбелязват, че Горещниците са в края на юли - 28,29 и 30, но в народната традиция са запазени 15, 16 и 17 юли заради празника на св. Марина - 17 юли.