Кактусите - бодливите красавци II

Почва и пресаждане
Кактусите нарастват бавно, затова трябва да се пресаждат рядко – на 4-5 години. Най-подходящият месец за това е април, когато растението вече е излязло от периода на покой и започва да нараства. От важно значение за растежа на кактуса е изборът на новата саксия – тя трябва да е съобразена с кореновата система. При някои видове те са силно развити в основата, но къси (например Мамиларията) – тогава е подходящ широк, но плитък съд. При други кактуси (Ариокарпусите) напротив – корените растат на дължина и тогава саксията трябва да е по-дълбока и тясна. И в двата случая обаче обема на съда не трябва да бъде много по-голям от този на подземните части на кактуса. В противен случай той ще расте бавно. Но и прекалено малката саксия вреди на растението и то започва да линее.

Задължително на дъното на съда трябва да се постави дренаж – например дребни камъчета, тъй като всяка излишна капка вода, която остане в корените на тези сухолюбиви растения може да причини загниване и гибел. Особено претенциозни в това отношение са Епифилумите.

Тъй като в естествена среда кактусите виреят в разнообразни условия, изискванията за почвата варират при всеки отделен вид. Но възможно най-универсалната смес е тази от равни части градинска пръст, листовка и едрозърнест пясък. Ако вашия кактус е по-влаголюбив, увеличете двойно или тройно частта на листовката – тя съдържа повече хранителните вещества и придава нужната киселиност на почвата. Добре е да добавите и счукани дървени въглища, които да абсорбират излишната влага. Колкото до често препоръчваната вар – с нея трябва много да се внимава, тъй като по-голямото количество хлор е вредно за растението. А предозирането й може да се получи не само от завишение на дозата, но и от поливането с чешмяна вода (която също се хлорира). Затова варта, и то в минимални количества е препоръчителна само за кактусите, поливани с дъждовна вода.

Подхранване
Колкото до подобренията, органичните торове не са подходящи за подхранване на повечето кактуси. Причината е, че те съдържат прекалено много азот, който води до неправилно развитие на стеблото. Това от което се нуждят тези растения е калции, фосфор и калий в периода на цъфтеж. Затова използвайте само специална тор за кактуси.

Имайте предвид обаче, че при кактусите цъфтежа не винаги съвпада с активния период. Ако това се случва през зимата, не подхранвайте растението, защото ще го извадите от състоянието на покой. Наторяването трябва да започне едва в края на март или началото на април и да приключи през септември.

Размножаване
Размножаването на кактусите става по два начина – вегетативно и със семена. Първият начин е изключително лесен, тъй като повечето растения сами отделят малки части от стъблото (наречени „детки”), които образуват въздушни коренчета. Имайте предвид, че най-силните и жизнеспособните от тях се намират на върховете. Необходимо е само да ги отделите от големия кактус и да ги засадите в отделна саксия с влажна почва. Най-подходящият сезон за това е лятото.

Кактусите, които не образуват „детки”, могат да се размножават вегетативно чрез резници. За целта се избира върха на някое разклонение на стеблото и се отрязва с нож. Долната му част се подостря като молив, което улеснява образуването на хубав корен. След това резникът се оставя да съхне на въздух за около седмица. Засажда се в добре дезинфекцирана почва с добър дренаж, а саксията се поставя на светло място. През следващия месец не е необходимо да поливате резника – за това време коренчетата му трябва да са се появили.

И двата вегетативни метода обаче имат съществен недостатък – след неколкократно размножаване, жизнеспособността на растенията силно намалява. Затова най-запалените любители на кактуси отглеждат своите растения от семена. Това обаче е дълъг и труден процес.