Поезията на Caribiana

Във края на август небето се стапя до нежно зелено и залезът спуска оранжеви птици на юг. Брегът се смалява и дните му стават солени от хора и спомени, дето си тръгват от тук. Във края на август дърветата дишат сънливо. Тревите полягат, скосени от остри слънца. А летният вятър се гмурва...

Имам седем тона умора по себе си. И едно недоверие, на всичко отгоре. Продължавам да пиша по звездните дневници, а така да не ми се говори... Да си хвана багажа и тръгна на някъде... Май на никъде по- е за мене. Стига вече търпене и чакане. Имам нужда от свое си време. Тази седемтонна умора -...

…и ей така…в тревите да лежиш да гледаш слънцето през лист от репей, да слушаш как възторжено жужи една пчела, нагоре към небето, да не си спомняш колко си човек да си припомниш колко си глухарче да спреш да имаш тяло и лице и устни и очи, които плачат, да имаш само тъничко стебло и няколко...