Поезията на Блага Димитрова

Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния ден, през този град, погребан в желязо и гранити — усещам, че ме чакаш — ликуващ и смутен. Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината, усещам ти ръцете, протегнати насън, усещам как се вслушваш...

Има безброй възможности, има безброй варианти. Грешка ще бъде, каквото и да предпочета между тях. Изборът е самоограбване. За да не се укорявам, искам не аз, а случаят да избере вместо мен. Само че случаят никога не е толкова натраплив да ме избави от отговорност. Предоставя ми свобода. Към...

Ако някой понякога, поне веднъж ме е обичал заради тъгата - необяснима, неоснователна, кукувича - обичал е мене, истински ме е обичал......

"Студено ли ти е?" - попита и във прегръдка ме зави. До тебе доверчиво свита, разцъфнах цяла... И какви презморски птици в мен запяха! Повяха южни ветрове. И като вишна още плаха раздадох свойте цветове. Къде на воля днес се скиташ, оставил ме сама в снега? Нехаен, вече и не питаш: "Студено...

"Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква тайна, гъста наслада се крие в това безмълвие, всеки мъж сам си знае. Може би това е ревнивото чувство на собственик, който не допуща да сподели любимата с друг? Може би това е израз...