Поезията

Един художник, мой приятел, без някакъв особен повод ми подари една картина, рисувана на прима виста. Тя бе постигната и чиста, с бои, бог знае отде открити. Тя нямаше понятен смисъл, но моето самотно жилище попи боите й чудесни и стана светло като залив. И аз с очите си отнесох боите й по...

Още преди да те срещна в живота си – теб съм обичал. В древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба, в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия – теб аз съм чакал. Колко години без шум са сближавали двата маршрута? Колко причини в света са създавали тази...

Не бе различна нашата любов отиваше си връщаше се пак заедно с полуспуснати клепачи с една усмивка мраморна изгубена в тревата сутрин и една чудна раковина която нашата душа най-упорито се мъчеше да обясни. Не бе различна нашата любов опитваше внимателно околните предмети за да си обясни...

Когато някой каза да те срещна, светът се завъртя, но на обратно. Любов да бъда – просто неизбежно е. Родена съм от светла необятност… Душата ми летя, но колко пъти, се сриваше с пречупени криле. Сега и мракът трябва да отстъпи пред силата на влюбено сърце, пред две ръце, протегнати насреща, решили...

Родих се да живея в бури… Родих се да живея в бури – но ей живота ясноок ръка на устните ми тури: “Чуй, тихий извор е дълбок!” ми каза той – и ме погледна. И в погледа му аз видях, във бистрината му победна, затихнали и плач и смях....