Поезията

Вятър иде от земята - август бавно се руши. Спят на сенките стадата със слънчасали души. Сури хребети се гонят в прежълтялата вода. Съхнат нивите по склона, ходи в ниското върба. Жал из въздуха се вдигна и се втурна право в мен, че животът - още малко - и ще свърши като ден. А ветрецът пак се носи...

Морето е човек, забравил нещо То тръгва към брега и пак се връща. Припряно мачка синята си дрешка, джобовете си трескаво обръща. И ето че на пясъка се пръсват вместо стотинки - мидени черупки. Но магазините отварят късно, а в тях какво ли може да се купи... Човекът е море. Но той не знае и...

Философия на любовта Потоците се вливат във реката, реките пък моретата намират, а ветровете горе в небесата във сладостно вълнение се сбират И всички те се търсят и обичат, от обич няма кой да ги лиши Душите на нещата се привличат — защо не нашите души? Виж как върхът целува синевата, вълна...

Не значи, че продаваш, когато себе си дариш, да спиш до друг – не значи да преспиш. Не означава да не разбереш – това да не повториш, не означава да не опознаеш – това да не говориш. Не означава да не видиш – това да не поглеждаш, да не крещиш не означава, че не гориш, да премълчиш и отговор да...

Търся я с поглед, за да я приближа към мене. Сърцето ми я търси, а нея я няма. В такава нощ дървесата побеляват еднакво. Ние, тогавашните, сега не сме същи. Вече не я обичам, но когато я исках, гласът ми търсеше вятър, за да докосне ухото ѝ. Друго ще бъде. Друго. Както преди целувки....