Нещо лично

Понякога човек се впуска в идеята за перфектно семейство. Аз не знам какво е то. И не искам да се вкопчвам в идеи. Моето семейство не е перфектно. То е живо същество, което гори в своите грешки, надежди, воля и любов. И от пепелта се ражда отново. И няма смисъл да поучаваме семейството какво...

Слънце. Кафе. Думи. Врабче. Много са. Сърце. Отляво. Море. Да си на слънчево място, оставил работни ангажименти, телефонни разговори, срещи, планове, и да премине през теб усещането, че всичко е точно такова, каквото трябва да бъде. Всеки и всичко бърза. Хора, думи, събития... Но ти си извън това. Туп-...

Навикът – втора природа, навикът – границите на зоната ни на комфорт. Навикът, който ни обезличава и обезсмисля. Никога не осъзнаваш колко дълбоко си затънал в рутината, докато нещо или някой не те принудят да нарушиш дори за малко навика или да го погледнеш с нови очи. Да се откъснеш и да преминеш...

Времето, прекарано в любов никога не е загубено време. И няма как да бъде. Обратната мисъл би била мазохистично самобичуване и отричане на собствената ни важност, избори, воля. Защо е нужно да си мислим, че някак си сме загубили себе си, тези, който случват любовта, във времето? Точно в нас се заражда,...

Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да танцува може. Пръв. Кой да те събуди? Можеш ли сама. И ако не можеш... ти ли си това? Колекционираме вина през годините. Не за пиене, а вина за умиране. Без да усетиш, те започват да контролират живота...