Поезията

Заключваха ме - счупвах всяка брава, не чувствах как вината в мен тече! А в сянката ми девствено лилава се вливаше и сянка на момче. Завръщам се! Вината ми огромна ме стяга в своя чер невидим креп! На дните ми от счупената стомна изтичаше налятото от теб! Прощаваш ли ми, мамо? Аз се връщам. Пред...

Ние по инерция търсим чистия полъх отвън, а неговия извор е вътре в душите ни. Не задържай въздуха в себе си, ще те задуши. дори да са запушени и ноздрите, и устата. Издишай го през раните, през сълзите, през кръвта, през потта от порите - солен-сгъстен въздух в стих, смях, вик. И...

Седни Тъга, дошла си ми на гости, дори да ме разплачеш, пак седни! Разплакала си други и до кости ти мокра си от техните сълзи! Седни Тъга и дай да те прегърна и себе си и теб да утеша! Дори да знам, че спомени ще върна, до късно ще говорим о, тъга! Предателства като пелин горчиви ще си...

Без любов от днес нататък ще живея. Независима от телефон и случай. Няма да боли. И няма да копнея. Ставам вързан вятър и замръзнал ручей. Няма да съм бледна подир нощ безсънна - но и няма да ми запламти лицето. Няма вдън земя от мъка да потъна - но и няма да политна към небето. Няма да съм...

В часа на тежката раздяла, кога езика ще мълчи и сълзи, сдържани с мъка ще тегнат в моите очи. Вдигни над мен десница свята, благослови ме, майко ти, над моя път посред тъмата лъча закрилен да блести. Да не забравим идеала, вкърмен на твойта чиста гръд, и туй, което си ми дала, да не покитя...