поезията на Мира Дойчинова
«123»
 Самодивско наричане
На камък да седна – ще оживее.
С ръка да докосна – ще заблещука.
С очи да погаля – ще се засмее.
С целувка да сключа – носи сполука...
На дърво да почукам – ще се разлисти.
С дъха си да вдишам – ще е магия.
Наужким да кажа – става наистина.
На скришно да бъде – ще го открия...
И враг да ме срещне...
|
«123» |
|
|
Вторник 4 Август 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
Най-новото от
|
 |
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
