поезията на Мира Дойчинова

На камък да седна – ще оживее. С ръка да докосна – ще заблещука. С очи да погаля – ще се засмее. С целувка да сключа – носи сполука... На дърво да почукам – ще се разлисти. С дъха си да вдишам – ще е магия. Наужким да кажа – става наистина. На скришно да бъде – ще го открия... И враг да ме срещне...