Поезията

Казвам се Октомври. И съм тъжна. Есенна съм някак. По душа. Правя облаците страшно многодъждни. После сядам на небето и мълча. Късам жълтите листа с ръце от вятър. (Просто нямам маргаритки. А пък днес много ми се иска да узная Той обича ли ме... Или не.) Тук – таме закачам малко слънце. Вместо...

Сред настръхнали дървета с крачка бавна и предвзета се разхожда сънен вятър с корона от листа, а изкаляните стъпки, потъмнели като кръпки, се разбягват из асфалта и облизват есента. А прозорците сънливи светлините си игриви от гърдите си издухват, като рибешки очи се вторачват в тъмнината и...

На Анна Това писмо вий няма да получите и няма нужда - то е тъй досадно! Не бих се радвал, ако се науча, че във ръцете ви е то попаднало. Но ще повярвате ли, че понякога човек и търси, и сърдечно иска да поговори, да разкрие някому това, което дълго е потискал. Признавам и повтарял съм...

Простряло е зад глухата алея… Простряло е зад глухата алея мълчанието тъмните си двори. Висока порта се черней. Пред нея възправени бдят два безмълвни бори. Кой беше тоз пред мен що влезе тука, и портата след него се затвори? Отнякъде вечерня бавно чука… И звон се рони на далеч в простори. Денят...

Прокоба Усещам някога в кръвта си тъмна сила, едно предчувствие, което се обажда в сърцето ми и тъмен спомен ражда. Не зная що съм и не зная що съм била. Душата ми е неспокойна, мътна, няма. Там горе, де полярната звезда пътува, в безкрая, бледна и самотна дето плува - ще мине може и моят...