Поезията

/На Елза Енрике/ Вземи бои и четка и първо нарисувай клетка после с размах-два добави отворена врата. Нарисувай след това нещо за красота после нещо обикновено, нещо хубаво и нещо потребно за птичето. Намери дърво и окачи на него твоето платно, в градината или в гората скрий се зад това...

Допада ми, че не за мен болеете, допада ми, че не за вас болея, и няма да изгубим под нозете си кълбото земно, плаващо нанякъде. Допада ми, че мога да съм смешна, небрежна, неумела със словата, да съм спокойна, да не се свеня ръцете ни когато се допрат. Допада ми това, че сте прегърнал пред...

Къде изчезна, малка къщо, със барелефа над вратата си? Едно чудовище могъщо разчиства твоите остатъци. Балкончето в бръшлян го няма, под него няма я и фурната, на тяхно място в грозна яма оградката стърчи, катурната. За два-три дена те погълна, не ти прости духът на времето, а през годините...

Нощта е виолетова. На точки. Светулки бяха? Или пък звезди… А може би очите ми нарочно се пръснаха във хиляди сълзи… Такава нощ… Въобще не се забравя. Притихна и сияйната луна… Сърцето си щом в някого оставиш, ти правиш от въздишките следа… И цялата блещукаща пътека в една посока все ще криволичи. Не...

"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш - ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със...