Поезията

Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да спре, вече първото щърково ято. То се сбира, разрежда се, дълго се вий на различни въздушни етажи. Сбогом, мое море! Дойде време и ний да събираме вече багажи. А пък колко обичам те: нейде...

Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа, с тънката, нежно синееща мрежа на вените, - меките, топли, магнитни ръце - обожавани, с толкова шепоти плахи и жарки желания, с толкова топли сърца в тях туптящи положени - сякаш ръце чудотворни на древна икона (както ония, в сребро що облича народът, своята...

Тази вечер ще си легнеш рано, но до късно няма да заспиш. Дълго ще разчиташ по тавана туй, което трябва да решиш. Ще се ровиш в спомени и дати, ще възкръсваш трепети и дни и ще трупаш мълком във блюдата на сърдечните везни: радостта - и първото страдание, верността - и нейните въжа, ласките...

Красиво безтегловна ме намери, изпразнена от смисъл и от шум. Аха да литна с длани зажаднели за слънце и за въздух. Моят ум бях вързала за стълб с едно въженце – тук да остане, да не ми тежи. Прощавах се със земното ми бреме… И точно в този миг пристигна ти. „Къде отиваш?” – пита ме небрежно. Не...

Едно момиче ходи по брега. Лицето му не виждам отдалече, ала долавям някаква тъга в походката му и в тази вечер. Със елегични стъпки то върви. И сякаш подир себе си развързва и мята върху здрачните треви една кордела от любовен въздух. Момичето я пръсва със ръка и аз се мъча да й хвана края. Едно...