Поезията
«222324252627282930313233343536»
 Сбогуване с морето
Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.
То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.
Сбогом, мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.
А пък колко обичам те: нейде...
|  Ръцете
Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа,
с тънката, нежно синееща мрежа на вените, -
меките, топли, магнитни ръце - обожавани,
с толкова шепоти плахи и жарки желания,
с толкова топли сърца в тях туптящи положени -
сякаш ръце чудотворни на древна икона
(както ония, в сребро що облича народът,
своята...
|  Ще претегляш, ще сравняваш скритом устните ми с нечия уста, нечии очи - с очите ми...
Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките...
|  Красиво безтегловна ме намери
Красиво безтегловна ме намери,
изпразнена от смисъл и от шум.
Аха да литна с длани зажаднели
за слънце и за въздух. Моят ум
бях вързала за стълб с едно въженце –
тук да остане, да не ми тежи.
Прощавах се със земното ми бреме…
И точно в този миг пристигна ти.
„Къде отиваш?” – пита ме небрежно.
Не...
|  Едно момиче
Едно момиче ходи по брега.
Лицето му не виждам отдалече,
ала долавям някаква тъга
в походката му и в тази вечер.
Със елегични стъпки то върви.
И сякаш подир себе си развързва
и мята върху здрачните треви
една кордела от любовен въздух.
Момичето я пръсва със ръка
и аз се мъча да й хвана края.
Едно...
|
«222324252627282930313233343536» |
|
|
Петък 17 Април 2026 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
Най-новото от
|