Поезията

Няма надежда един ден да сме като другите. Аз не умея, каквото умеят съпругите. Нищо не взимам и нищо не давам премерено. Свещ да запаля, и тя се топи неуверено. Имаме свои си пътища и гравитации. Думи отделни сме, с точки, тирета и шпации. Всеки за себе си. И ако все пак се сливаме, то...

И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат. И много имена и лесна слава годините без жал ще изметат ил ще покрие плесен на забрава, но мойте песни все ще се четат. В тях зов се чуй за правда, за свобода, любов...

Къщата не е същата, откакто ти си тръгна. Печката е ядосана - тя ме обвинява. Телевизорът отчаяно се опитва да изглежда зает, но постоянно го хващам как се взира през прозореца. Миялната отново се самосъжалява - тя просто седи и повтаря: "Какъв е смисълът, какъв е смисълът?" Завесите броят дните...

. . . Побърках се от подлеци и равнодушни типове и дълго метох коридора на мечтите. Разбрах, че оцеляват само тихите, и много ме болеше, Господи! Отпих от виното, което отлежаваше в сълзите ми, и станах кораб, впил солената си гръд във сушата. Бе странно това пътуване за хората и с жабешки...

Море бухти, море стене, А у мрак и тъмнини Сам мой кораб носи мене Из ужасните вълни. Нъ, честит, млада звездица Гледам си пред себе аз, И доволен от душица Песен сладка пея с глас: О предвестнице на деня! При тебе светла звезда, Недостъпна е до мене Никаква земна беда. Скрие ли са...